Какви здравни вноски дължат, живеещите българи в чужбина

Много българи намират работа в чужбина, но остават трайно свързани с родината. Идват си в България през лятото, ходят зад граница само за сезонна работа, или след като изкарат пари решават трайно да се завърнат в страната. Затова “Труд” представя позицията на НАП за това какви здравни вноски дължат българските емигранти, ако искат да ползват безплатно лечение в родината.

От септември 2001 г. до март 2018 г. българка е живяла в Германия, където за нея са плащани здравни вноски. При завръщането си в България плаща здравни вноски от май 2018 г., но констатира, че е с прекъснати здравноосигурителни права.

Въпросите са:

1. Как може да възстанови здравноосигурителните си права?

2. Какъв документ е нужен от германската здравна каса за периода на осигуряване в Германия и може ли да плати само за месец април 2018 г. или трябва да плати за няколко години назад?

Кой дължи здравни вноски?

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване. Задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава (чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО).

От 1 януари 2007 г. България е страна-членка на Европейския съюз и от тази дата се прилагат координационни регламенти в областта на социалната сигурност. В тази връзка в ЗЗО са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО).

При условие, че спрямо гражданин е приложимо законодателството за социална сигурност на друга държава-членка, определено по реда на координационните регламенти, за този период той няма задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК. За да удостовери факта, че подлежи на здравно осигуряване в друга държава-членка, следва да представи формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (например Е 101, ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително осигуряване в тази държава-членка. Въз основа на представените документи, месеците без данни за здравно осигуряване ще бъдат покрити и ще бъде коригиран здравноосигурителният статус на лицето.

Едва след представяне на европейски формуляр за приложимо законодателство българката може да бъде освободена от задължението за заплащане на здравни вноски в България и то само за периода на осигуряване в другата държава.

За периодите, за които не са представени такива документи липсва основание лицето да бъде освободено от задължително осигуряване в НЗОК по силата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО. Това се отнася и за периоди от месеца, необхванати от представен документ в случай, че лицето представи документ, удостоверяващ периоди, които не покриват пълен месец.

По отношение на осигурителните периоди, за които не е представен документ, удостоверяващ принадлежността на дадено лице към социално осигурителната система на друга държава-членка на ЕС, то на основание чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО същото попада в кръга на задължително осигурените лица в НЗОК и ще дължи здравни вноски, определени по реда на чл. 40 от ЗЗО.

Кога се прекъсват здравноосигурителни права и как се възстановяват?

Относно здравноосигурителните права следва да имате предвид разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, съгласно която здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват в случай, че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. В сила от 28 декември 2015 г. правата на лицата се възстановяват при условие, че лицето заплати всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца – чл. 109, ал. 2 от ЗЗО.

Здравноосигурителните права на лицата се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по чл. 109, ал. 2 от ЗЗО, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват.

От тук нататък здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да се осигуряват за своя сметка, са обвързани с внасянето на дължими месечни осигурителни вноски. Справката от информационната система на НАП отразява състоянието на здравноосигурителния статус на лицата именно с оглед определяне на здравноосигурителните им права (във връзка с прилагането на чл. 109 от ЗЗО).

След внасяне на дължимата здравноосигурителна вноска, в съответствие със законовите разпоредби, в справката за здравноосигурителния статус тези месеци ще се визуализират като месеци, за които не се дължат здравноосигурителни вноски.

Как може да проверим здравния си статус?

Гражданите могат да направят справка за здравноосигурителния си статус чрез сайта на Националната агенция за приходи с ЕГН, като допълнително трябва да въведат и дата на раждане. Тази промяната се наложи поради влизането в сила на Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата и обработването на лични данни.

Чрез електронна услуга на НАП „Здравен статус“ гражданите могат да проверят и периодите, за които им липсват здравни вноски. Справка за здравния статус гражданите могат да направят и по телефона с обаждане на 0700 18 700 на цената на градски разговор от цялата страна. Системата дава данни и за всички месеци и години, за които не са платени задължителните здравни вноски. Справката за здравен статус по телефона работи 7 дни в седмицата, 24 часа на ден.

Здравните досиета вече са достъпни с ПИК

Сайтът на НЗОК дава възможност на здравноосигурените, които имат персонален идентификационен код (ПИК) на НАП да разглеждат своето пациентско досие. Така всеки може да провери какво лечение е отчетено и платено на негово име. Доскоро това ставаше само с универсален код за достъп, който се издава само от здравната каса и за получаването му трябва да се отиде лично до неин офис.

С новата функционалност на сайта на НЗОК около 400 хил. граждани, които имат ПИК на НАП, могат да разгледат своето пациентско досие, в което се съхранява информация за избора на личен лекар от 2000 г. до момента. Достъпна е и информация за всички извършени прегледи и медицински дейности от личния лекар, лекарите специалисти, болниците, направените изследвания в лабораториите, получените лекарства по линия на НЗОК и др. Тази функционалност на сайта дава възможност на гражданите да сигнализират здравната каса, ако открият несъответствия между вписаните в досието им дейности и медицинската помощ, която реално са получили.

Подобни публикации:

Как да се освободите от здравни вноски в България, ако живеете в чужбина
Българите в чужбина – колкото още една България
Половин милион българи работят в чужбина
Важно: За всички българи, които са работили в чужбина
Българите в чужбина със специална лична карта
Как работи българинът в чужбина?
Най-сетне: Улеснение за българите в чужбина при подаване или подмяна на документи
Добра новина за българите, които плануват да работят в чужбина

Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.