Карнобат – дреми град, който се събужда всеки ден

Карнобат




Сигурна съм, че почти всеки българин е чувал за Карнобат – я покрай хубавата домашна карнобатска ракия, или пък вино, я покрай пътя за морето, я заради някой свой приятел, който е прекарал детството си в малкия общински град.

Карнобат е стратегически разположен – на еднакво отстояние от Бургас, Сливен и Ямбол. Така, само на 50 км от Бургас, или на 30 минути с кола по магистралата, градът се оказва удобно и спокойно място за тези, които искат хем да са близо до морето, хем да усетят духа на спокойствието на малкия град.

И подобно на повечето градчета в България, и Карнобат има своята легенда. Една от тях разказва за посещението на големия Иван Вазов. През 1897 г. писателят става министър на народната просвета, и посетил градчето, известно тогава със своето животновъдство и големия си пазар за овце.

Селяните идвали в Карнобат, за да разменят стоката си в понеделник. Но явно Вазов не е имал тази възможност и е посетил градчето, когато търговците почиват. Разходил се, тръгнал от Часовниковата кула, в края на града, по главната улица, до другия край, чак до градския парк. Никой не срещнал. И в типично за него стил, рекъл: „Дреми град!“.

Но не си мислете, че сега нещата са така, както по Вазово време. Напротив, пазарен или непазарен ден, градът е доста оживен.

Кариноваса, Каринабад или Карново, както се споменава по различни сведения и документи, може да ви изненада и с археологическата крепост Маркели, която е била важен градски епископски и военен център.

От Маркели византийският император Никифор І Геник предприема своя грандиозен поход през 811 г. срещу българския държавно политически център Плиска. След разгрома на император Никифор Геник в 811 г. от хан Крум, българският владетел превзема Маркели и превръща града в най-големия прабългарски лагер на юг от Стара планина, откъдето развива българското настъпление на юг срещу Адрианопол (Одрин) и Константинопол (Цариград).

По време на Първото българско царство, величествената средновековна крепост „Маркели” освен защитната си функция играела и ролята на винохранилище. Може би, всеки е опитвал карнобатското вино, което може да се намери във всеки магазин в страната.

При разкопките на многобройните тракийски могили в района на Карнобат са открити червенофигурни керамики с изображения на бог Дионис, както и различни съдове за вино. Сведения за винопроизводството по тези земи откриваме и в историческите хроники от V-IV век пр. Хр., свидетелстващи за оживена търговия между местните винопроизводители и елинските черноморски колонии.

За добре поддържаните лозя и хубавото вино в района на Карнобат се споменава и в бележките на десетките чуждестранни пътешественици – немци, французи, англичани, поляци, унгарци, посещавали тези земи в периода XV — XIX век.

В центъра на града пък гордо наблюдава своите жители читалището, което се простира пред красив, наскоро реновиран, парк с пейки, фонтани и …. веселие от детски игри. Учреденото през 1862 г. карнобатско читалище „Св. Св. Кирил и Методий” е едно от първите в днешна Югоизточна България.

Родната къща на писателя Димитър Полянов пък е единствената съхранена възрожденска къща от градски тип, строена през 70-те години на ХІХ в. Родната къща на писателя Минко Неволин е изцяло реставрирана възрожденска къща, строена през 60-те години на ХІХ в.

В близост до нея е църквата „Св. Йоан Богослов”, издигната върху мястото на изгорената от турците на 1 януари 1878 г. по-стара постройка. Храмът впечатлява с оригинални архитектурни елементи и дърворезбения си иконостас – един от шедьоврите на майсторите от Дебърската школа.

Часовниковата кула пък, част от архитектурния ансамбъл в старинната част на града, е израз на икономическия просперитет на възрожденския град, а сега – интересно място за посетителите му.

Въобще, не си мислете, че Карнобат е един скучен, „дреми град“. И не пропускайте да се отбиете поне за ден, макар и по пътя за морето.

Коментар

  1. Атанас 23/05/2016

Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×