Вече има карта на характерните за всички области зеленчуци. Картата се разработва и скоро ще е достъпна и в мобилен вариант, пише Фермер.БГ.
Георги Василев, организационният секретар на Асоциация български пипер и д-р Маргарита Каишева, председател на управителния съвет на Сдружение „Хора и природа”, заедно с екип от над 50 души, след 6 месеца работа издадоха картата.
„90% от зеленчуците в България са чужди, те не са български. Ние правим тази карта, за да покажем, че не всичко расте навсякъде и не всичко трябва да се сади навсякъде.
Има доказани региони, които са подходящи за засаждане на точно определен сорт“, казва Василев.
Националният музей „Земята и хората“ и Aсоциация „Български пипер“ работят по българо-норвежки проект за достъп на българските фермерите до растителните генетични ресурси на страната ни.
Това е световен проект на ООН и България е една от страните, която е подписала този договор. „В момента българските фермери нямат реален достъп до растителните генетични ресурси или до т.н. ген банка на България. И затова във връзка с този проект ние имахме около 4-5 събрания с хора от различните браншове – плодове, зеленчуци и подправки“, обясни Василев.
Той допълни, че на събранията са изучавали ген банката на различните сортове плодове и зеленчуци, а лекторите са били от Норвегия. „Ходихме и в Норвегия, приеха ни в правителството на Норвегия. Там разглеждахме как норвежката държава е решила въпроса с достъпа на фермерите до генетичната банка и най-вече опазването на местните сортове и видове. А вече в кралската градина на Норвегия отглеждат и български сорт пипер – куртовска капия“, добави Василев.
Той разказа, че при посещението им в Норвегия са видели как държавата и неправителствените организации се грижат за опазване на местните сортове и видове. „На практика, ако попитате научните институти, ще ви кажат, че всеки може да отиде и да си поиска семена, и да ги получи. Нито има законова рамка, нито пък някой обръща внимание на фермера, ако той желае да отиде в един научен институт в ген банката и да си поиска семена. Да не говорим за опазването на тези семена и разпространението им – нищо не се прави в България“, категоричен е Василев.
Той обясни, че от 30 години нито някой от Министерството на земеделието и храните (МЗХ), нито от браншовите организации или агенциите не се е сетил да направи нещо подобно. „В министерството дори не знаят районирането на характерните за всички области зеленчуци, което е недопустимо.
Точно това води до страшно големи неразбории, до огромни загуби на хората, защото се харчат пари на вятъра – европейски пари, държавни пари и частни пари на фермерите. Защото не се знае кой сорт за кой регион е подходящ“, каза организационният секретар на Асоциация „Български пипер“. Той обясни, че в сливенската долина открай време са се отглеждали праскови, но има хора, които са засадили кайсии.
„Те загубиха, защото просто земята не е подходяща за този плод, но няма кой да им го каже. Професори и доценти си поръчват картата, но аз им казвам, че не се продава, ние я подаряваме“. В момента картата се разработва и се очаква скоро да бъде достъпна и в мобилен вариант.
