wikipedia
Зима е и навън градусите не са особено приятни. В студените зимни дни всеки търси начин да се стопли и да намери топлина. Някои предпочитат да се сгреят с червено вино или домашна ракия, други – с вкусна и питателна храна.
Като например, сланината. Този типично славянски продукт е известен на нас българите от векове. За по-младото поколение сланината не е особено привлекателна, тъй като основно се състои от мазнини, което я прави изключително калорична.
Така например в 100 гр сланина има 770 калории.
Сланината е свинска или телешка подкожна мастна тъкан от прасета или телета. Най-подходящата за сланина част от прасето е неговият гръб. Тя трябва да бъде свежа и бяла, добре е да се съхранява в дървени съдове, добре осолена.
Ускорен курс за 7. и 12. клас – Интензивна подготовка
Подготовка за НВО и ДЗИ с опитни преподаватели в присъствена форма.
Сланината често се бърка с бекон, който освен мастна тъкан съдържа и месо, взима се от корема на прасето, и има различен вид, състав и вкус. Британският и канадският бекон се взимат от гърба на прасето, но също съдържат основно месо и само тънка ивица сланина.
Но въпреки негативността и отпадането с времето на сланината от трапезата ни, през последните години тази тенденция започва да се променя.
Всеки повече българи започват да консумират сланина, откривайки, че в нея се съдържа арахидонова киселина. Тя помага да се регулира нивото на холестерол в кръвта, да се нормализира хормоналния баланс, а също така участва в строежа на клетките.
Освен това сланината се състои и от много мастни киселини. Те пък от своя страна пречистват черния дроб и благоприятстват прочистването на канцерогенните вещества.
Не на последно място сланината съдържа и много селен.
Така че дори да звучи парадоксално, сланината е полезна. Диетолозите препоръчват по 30-40 гр на ден, за да е здравословно.