Тайната на розетата от Плиска

Прочутата българска розета е намерена в Плиска – столицата на Аспарухова България през 1961 г.
Мястото на нейното откриване и наличието на голям брой чисто български знаци определя старобългарския й произход.

Това е 7-лъчен медалион, изработен през периода VІІ – ІХ век, т. е. преди покръстването на българския народ от Борис-Михаил, което традиционно се счита, че става през 864-866г.

Розетата от Плиска представлява седемлъчна звезда, на лицевата част на която има два концентрични реда с надписи или знаци. Това е космическият знак на древните българи.
В него специалистите четат двата кръга със символи. Външният отговаря на планетите, а вътрешният – на дните от седмицата, подредени по часовникова стрелка.

Смята се, че Розетата от Плиска е служила за гадаене. По своя характер и значение, „Розетата от Плиска“ е българският аналог на известната от древността „Звезда на маговете“ използвана за предсказания за добрите и лоши дни в седмицата и добрите и лоши часове в денонощието.

В своите въпроси до пап Николай І, българският владетел Борис, съобщава че българите имали обичая да съблюдават добрите и лоши дни и добрите и лоши часове, когато им престояло важно събитие, сражение или друго начинание, пише bulgarica.

Именно „Розетата“ е такъв „инструмент за предсказания“. Подобни предмети на българската розета са откривани в Афганистан, само че на лъчите им, липсват означения, а има само празни гнезда, което показва че най-вероятно там е имало кристали, или скъпоценни камъни с инкрустации на съотв. знаци обозначаващи седемте светила.

The Rosette from Pliska is an ancient Bulgar Bronze Artifact found in Pliska, Bulgaria in 1961. The Rosette is dated to the 7th-9th century. It measures around 6 cm in diameter. The Rosette itself is a 7-beam star-medalion with Proto-Bulgar signs on it. On the back of the medallion is carved the Protobulgarian symbol IYI.

Разчитането на рунните знаци върху лъчите на розетата. То е предложено от И. Т. Иванов и е следното:

Ае/Ая – Луна (понеделник), (назв. е от алтайски пр., в др. тюрк. ay, чувашки ujăx – Луна

Те/Ти – Марс (вторник), И.Т.Иванов го свързва с древногерманското название на Марс Tiu, Tiw, Tiwas, а Ж. Войников – с кавказакото, картвелско название на вторника (в мегрелски и свански) Т’ахашха от бог Тах – Марс в представите на мегрелите и сваните. Образът му е заимстван, или наследен от абхазо-адигското божество Тхъа, Тхъашхо, който се е почитал като върховен бог, демиург, господар на вселената. Така че напълно възможно е българите в Кавказ да са заимствали представата за този бог, като аналог на Арес, от съседните им,западни картвелски племена мегрели и свани.

Интересен факт е че при мегрелите и сваните Тах е бог на урожая, земята, добрата реколта. Аналогична е била и първоначалната представа за Марс, преди да придобие второто си превъплащение като бог на войната. Аналогична е и представата за древногерманския Тив – първоначално е земно божество, син на Нерта – богинята на Земята. Най-вероятно представата за Тив е наследена от прединдоевропейското насаление вляло се в древногерманската общност.

Хе/Хя – Меркурий (срядя), вероятно отразявя еврейското название на това светила – Хаму Кохав. Аншър/Анишър – Юпитер (четвъртък) – показва прилика с асирийският бог на небето Аншар, едно от др.индоарийските названия на Юпитер е Ангирас (санскрит Ańgiras), и по значение е сходно със согд. ’nxr (anxэr), пущ., перс. akhtar, сарикол. angúr – звезда, (в перс. и назавние на Юпитер), заето и в др. тюрк. Onaj, Onγaj – Юпитер. В санскрит Юпитер е наричан също Guru, Guruvar – водач, а едно от перс. му названия е Ahwar, Āwarsar.

Уо – Венера (петък), в българския фолклор Яна, Янка е традиционно название на планетата Венера. (И.Иванов) В рускоцърк.слав. е съхранено древното слав. название на планетата Венера – Аонеша. В ирл. Aoine, гелски (шотландски) Haoine, в езика на о-в Мен Jeheiney, в перс. Аnāhīd – Венера. Бълг. название на Венера Уо, показва най-вече еднаквост с осет. дума us, uosæ – съпруга. В санскрит janani – майка, jāni – жена, авест. ‘ānā, согд. ’ync (īnč), пущ. aney, талиш. ijê, тадж. janga, белуджи jən, искашим. wujinjek – жена.

Сан – Сатурн (събота), названието е сходно най-вече със санскрит Šani – названието на Сатурн, а Šanivar – събота в повечето индоар. ез. У манихеите богът на Подземнто царства, Ахриман (Сатана) се наричал Šimnu, в согд. šmnw (šēmnu).

Сон – Слънце (неделя), виждаме основно индоевропейско понятие и ясен паралел с останалите индоевропейски езици Sun, Sonne, Солнце, Sole. Може също да свържем прабългарската дума със санскрит sānu, перс. sanat, sana, осет. som, ягноб. sīn, хинди-урду, Sahn-dyah – изгрев на Слънцето, а също и име на бог, в тох.(а) swāñce,тох.(б) swāñco, прототох. *swāñcai – слънце, тох.(б) tsonko – изгрев на слънцето. Сравни осет. sæumæ – на сутринта, на ръзсъмване и бълг. неслав. съмна, съмва – утро, изгрев на слънцето.