УБ „Лозенец“
Учени от 27 европейски държави обявяват война на йодния дефицит.
Йодният дефицит е най-значимият рисков фактор за развитие на заболявания на щитовидната жлеза при възрастни и деца. Чрез създаването на мрежата EUthyroid 30 партньори от 27 държави се ангажират със задачата с научни методи да измерят приема на йод сред населението на Европа и да предложат адекватни мерки за трайното му повишаване.
EUthyroid, който е с бюджет 3 милиона евро, е един от 67-те финансирани от ЕС проекти от общо 2200, подадени по програма „Хоризонт 2020“. Координатор на проекта през следващите три години ще бъде Медицинският университет в Грайфсвалд, Германия.
Като представител на България, в проекта участват Медицинският факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и университетска болница „Лозенец“. Екипът от специалисти включва ендокринолози, нутриционисти и експерти по обществено здраве.
В рамките на проекта ще бъдат събирани и анализирани данни от националните здравни регистри на страните участнички относно заболяванията на щитовидната жлеза и други свързани с недостига на йод здравни проблеми. Ще бъдат сравнени стратегиите на отделните държави за осигуряване на адекватен прием на йод и за елиминиране на йодния дефицит като проблем на общественото здравеопазване.
Ще се направи и анализ на съотношението цена-полза на прилаганите досега профилактични практики. Като резултат от проекта ще бъде поставена основата на единна мониторингова система за оценка на приема на йод сред населението на Европа и ще бъде създадена европейска карта на заболяванията на щитовидната жлеза.
EUthyroid обръща специално внимание върху изследването на това до каква степен недостигът на йод по време на бременност влияе върху интелектуалното развитие на плода. Бременните и кърмещите жени имат повишени потребности от йод, за да се гарантира оптимално развитие на детето.
Дори лек йоден дефицит по време на бременност може да наруши развитието на мозъчните структури и да повлияе отрицателно върху интелекта. Йодният дефицит е водеща причина за предотвратими мозъчни увреждания, поради което Световната здравна организация (СЗО) активно се бори за изкореняване на този световен проблем.
Йодът е есенциален микроелемент, съдържащ се предимно в морските храни, чиято консумация не е особено висока сред европейското население. Редица области в Европа, както планински, така и с континентално местоположение, са с нисък прием на йод, което оказва негативни последици върху здравето.
Според координатора на EUthyroid – проф. Хенри Вьолтцке от Университета в Грайфсвалд, Германия, в момента в Европа няма единна база данни за приема на йод.
„Можем само да гадаем за мащабите на здравните проблеми, произтичащи от недостига на жизненоважния микроелемент. Този внушителен проект дава възможност за промяна в неблагоприятната ситуация в Европа, свързана с йодния дефицит. Убеден съм, че подобряването на приема на йод може да направи Европа по-интелигентна“, каза той.
През миналия век много европейски държави, в това число и България, въведоха профилактични програми за ликвидиране на йодния дефицит чрез масово йодиране на солта, но въпреки това едва 27% от европейските домакинства използват йодирана сол. Не са унифицирани стратегиите за профилактика в отделните държави, както и съдържанието на йод в солта на европейско ниво.
Поради това СЗО призовава за преразглеждане на йоддефицитната ситуация в Европа чрез въвеждане на единна система за мониторинг и унифициране на превантивните мерки. „Европа има значителен опит със синхронизирането на различни процеси между отделните държави, но в профилактиката на йодния дефицит изоставаме сериозно“, заяви проф. Лазарус от Университета в Кардиф, регионален координатор на Iodine Global Network за Западна и Централна Европа и партньор на EUthyroid.
Проектът е залог за създаване на по-ефективни профилактични мерки и успех в борбата с йодния дефицит в Европа.
Дейностите по проекта гарантират, че независимо от променящите се хранителни навици и големите регионални различия, нито едно дете в Европа повече няма да бъде изложено на риск от йоден дефицит.