„Свети Стефан“ е известна като Желязната църква – православна българска църква в Истанбул. Това е единствената православна желязна църква. Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария. Храмът е създаден в края на XIX век и струва на българската държава над 1 милион франка.
През 1849 г. влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“ между площадите „Балат“ и „Фенер“, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.
На 17 октомври 1849 г. е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 г. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.
Нa 25 октомври 1859 г. княз Никола Богориди поставя основния камък на Желязната църква „Свети Стефан“. Поставянето на основния камък е напълно символичен акт от страна на Богориди, тъй като истинското строителство на днешната църква започва 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф също полага основния камък на 27 април 1892 г.
През 1850 година каменните къщи в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия, създадена със султански ферман на 27 февруари 1870 година. Екзархията функционира в Истанбул и след Освобождението на България до Балканската война през 1912 г.
На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Автор на проекта е османският архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 7 април 1892 г. Тъй като теренът е нестабилен, архитектът предлага конструкцията на църквата да бъде от предварително изготвени сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на чугунените елементи на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер, макар тя да не е строила дотогава железни църкви. Но Ваагнер вече има стабилен авторитет в областта на железните изработки – на виенското изложение през 1873 година компанията излага продуктите си в оргомен павилион от стъкло и желязо.
Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 г. и са откарани по железницата до Триест, а оттам с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, всички елементи са захваната основите с болтове, гайки и нитове – общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.
В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена – коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво влияние – първият пример за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически образец и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, за да преговарят с руска фирма за избработка на православен иконостас. Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.
„Свети Стефан“ е резултат от експериментирането с железни църкви във втората половина на 19 век. Преносимите железни църкви са британско изобретение и са използвани за отдалечените британски колонии като Австралия. Създателят на Айфеловата кула, френският инженер Густав Айфел също изработва железни църкви, които са изпращани във Филипините и Перу.
Днес Желязната църква „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели железни църкви в света.
В двора на „Свети Стефан“ са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.
Две са били железните църкви в света, но днес е запазена само българската. Трикуполна и с кръстообразна форма, отвън привлича погледа с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария.
Изящество и сдържано великолепие излъчва иконостасът, изписан в православен стил от руски майстори. Историческа стойност имат дарените икони и църковна утвар, както и дарителските посвещения.