Откриха резиденцията на Момчил юнак, известен като родопския цар. Това съобщи на БТА проф. Николай Овчаров, ръководител на археологическите проучвания, заедно с проф. Пламен Павлов. 2020 г. е обявена за Година на Момчил юнак, като центърът на честванията е в Златоград.
Учените отдавна се опитват да установят кои крепости са били опора на родопския цар Момчил. От данните на средновековните историци са известни само две от твърдините му в Родопите – Подвиз и Света Ирина. Втората е неидентифицирана, а за първата се смята, че се намира на 1300 м надморска височина край смолянското с. Подвис. Тя дори получи названието Момчилова крепост и дълго време бе смятана за главната резиденция на Момчил, преди да завладее част от Беломорието.
Направените разкопки обаче показват една малка стражева наблюдателница, без никакви каменни жилищни сгради. Очевидно е била предназначена за неголям гарнизон от десетина войници и няма как да е била резиденция на човека, който се е смятал за едноличен господар на Родопите, а после на земите чак до Егейското крайбрежие, разказва проф. Овчаров.
При направените през последните месеци обхождания на водената от проф. Овчаров експедиция се достигна до съвсем други изводи. Точно в центъра на Средните Родопи се издига мощната крепост Устра. Тя се намира на стратегическо място на границата с Източните Родопи и е контролирала планинските пътища и подходите към Егейско море. Великолепно съхранените крепостни стени на много места достигат до 8-9 м височина и изглеждат като продължение на суровите канари, върху които са построени. Входът е бил от изток, където са оцелели изсечени в камъка стъпала. Крепостните зидове и портата са пазени от три яки бойни кули.
Общата заградена площ на Устра обхваща 1286 кв. м, но това е само цитаделата. Наоколо по билото се разгръща същинският град, от който на повърхността има бегли следи. За неговата здравина и важност обаче свидетелстват византийски историци като Анна Комнина (12 в.), Георги Акрополит (13 в.) и Йоан Кантакузин от 14 в.
Вътрешността на Устра е заета от феодалния замък, който е запазен чак до третия етаж. Изкачването е ставало чрез каменни стълбища. Долните етажи и подземията представляват цистерни за питейна вода или складове. Обитаемата част е била на втория и третия етаж, които личат по леглата за напречните греди и дървените подове. Именно там са се намирали залите за пиршества, спалните и малък параклис.
Направените разкопки дават множество находки – десетки цели керамични съдове и елементи от воинско въоръжение – брадви, стрели, части от шлемове. Открити са многобройни монети от 13-14 в., като и цяло съкровище от над 1200 монети, укрити в глинено гърне. Много интересни са намерените 11 бронзови и сребърни кръстове, свидетелстващи за намиращата се на горните етажи на замъка църква. А в частния музей на Александър Митушев от Златоград се пази уникален колан на воин от 14 в., намерен в близката околност на Устра.
Всичко това показва, че Устра е била истински средновековен замък, в който е пребивавал виден аристократ, контролирал Средните Родопи, казва проф. Овчаров. И това по думите му през 14 в. може да бъде единствено родопският цар Момчил. Изворите показват, че той често е воювал с ромеите, които са управлявали Източните Родопи след оттеглянето на цар Иван Александър в края на 1344 г. Ето защо днес ние може да наречем с пълно право Устра – родопската резиденция на Момчил юнак, обобщава проф. Овчаров.
Кой е Момчил юнак?
Звездата на Момчил изгрява по време на кървавата война за престола на Византийската империя, която узурпаторът Йоан Кантакузин подема през 1341 г. срещу законното регентство на малолетния Йоан V Палеолог. Военните действия се водят най-вече в Беломорието и Родопите. През 1343 г. на сцената излиза и българинът Момчил – смел авантюрист, воюващ практически с всички страни в конфликта.
Със своята войска от 300 конници и 5000 пехотинци той е привлечен от Кантакузин, който му дава за управление Средните и Западните Родопи, а Момчил сам си присвоява част от Беломорието и се обявява за независим от византийците владетел.
Междувременно, българският цар Иван Александър се намесва стремглаво в междуособицата, завладява Пловдив и голяма част от Тракия и Източните Родопи, а накрая издига българското знаме над великия град Перперикон. Именно тогава водените лично от царя войски и частите на родопските и беломорските българи под предводителството на Момчил се срещат по средата на великата Родопа.
Според хипотезата на проф. Пламен Павлов през 1344 г. родопският воевода се жени за знатна българска принцеса с благословията на Иван Александър. Така, българските предели, макар и за кратко, се разпростират отново чак до Егейско море. За съжаление, през следващите месеци царят е принуден да напусне Източните Родопи. След няколко велики победи над армията на ромеите и съюзните им турски орди, родопският цар Момчил е притиснат пред стените на беломорската крепост Перитор и на 7 юли 1345 г. пада убит в героична неравна битка.