Д-р Иван Ночев е български авиоинженер, участвал в изобретяването на двигателите на модула „Орел“ (мисия Аполо 11), с който американските астронавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин кацат на Луната.
Роден е на 23 септември 1916 година в Карлово. От малък бъдещият изобретател се увлича по техниката. Завършва местния техникум по механика, после стажува в казанлъшкия завод „Арсенал“. По-късно постъпва в Държавната аеропланна работилница в Божурище. Интересното е, че вече придобил опит участва в основаването на Аеропланната работилница към летище „Марино поле“ – Карлово.
През 1942 г. заедно със свои колеги-авиотехници д-р Иван Ночев изкарва тримесечна специализация в Германия и е приет за студент в Берлинската политехника. По време на войната сградата на политехниката е разрушена и той е принуден да се завърне в България. В началото на 1944 г. продължава образованието си в Прага, след което се прехвърля във Виена, където получава докторат. Изкарва прехраната си като работник на летището на австрийската столица, но влечението му към родината го връща отново.
Но за негова огромна изненада тук вече не е толкова добре приет заради „западното“ му възпитание и поведение. Поради тази причина през 1951 г. д-р Иван Ночев решава да замине за Канада, където работи в Канадаеър. Но както се знае животът на емигранта никак не е лесен – преминава от уличен метач през берач на ягоди докато се издигне до старши инженер във фирма за авиационно оборудване. Докторската му степен по авиационно дело допринася за неговата популярност и през 1956 година се прехвърля в Щатите. Там започва работа за аерокосмическия гигант „Дженерал Дайнамикс Корпорейшън“ в отдел Конвеър. Тук се озовава в компанията на елита на световната ракетна и космическа мисъл. В пълна дискретност се разработват най-съвременните самолети и ракетни системи за целите на Пентагона и НАСА.
Известно е, че в екипа под ръководството на немския учен Вернер фон Браун Ночев е започнал работа като главен проектант-инженер на ракетни двигатели, съвместно и по перспективната програма „Аполо“. През 1962 г. д-р Иван Ночев става американският гражданин Джон Ночев, а три години по-късно създава собствена инженерингова фирма Лансиа (Lancea), специализирана в областта на аерокосмическите изследвания. В гигантската надпревара с времето той упорито работи за решаването на най-важния и ключов момент на програмата „Аполо-11″ – ракетните двигатели на спускаемия апарат, с които да се извърши плавното кацане на Луната, излитането от нейната повърхност и успешното скачване с кръжащия в орбита кораб.
При решаването на тази задача за първи път на практика се използва изобретението на ядрения физик Иван Михов (с американско име Вен Майкълс-Кристофър). Той също е сред българските емигранти с научна кариера в САЩ, достигнал до званието доктор на науките. Неговата известност се дължи на методиката за използване на лазера при изчисляване на разстояния до повърхността, в случая за кацане на Луната.
В 22 часа и 17 минути на 20 юли 1969 г. модулът благополучно се прилунява, а на 21 юли в 4 часа и 56 минути Нийл Армстронг стъпва на лунната повърхност. Тогава той изрича крилатата фраза: „Това е една малка крачка на човека, но гигантски скок за човечеството“.
В 19 часа и 54 минути на 21 юли двигателите на модула „Орел“ са включени в готовност да напуснат лунната повърхност и да се прикачат към командния модул. Двигателите са свързани с четири болта. При излитането обратно към кораба „Аполо-11“ болтовете са взривени и оттласкат едната половина на „Орел“. Така малката лунна ракета на Джон Ночев преодолява лунното привличане и двамата астронавти Армстронг и Олдрин достигат до кораба „Аполо-11″. За това постижение американският Конгрес удостоява българския инженер с високо отличие за заслуги към НАСА.
Макар и попаднал в чужда страна, Ночев постига голям авторитет и завидно материално благосъстояние. Той е ценен в американското общество и е личен приятел на губернатора на щата Калифорния Роналд Рейгън (по-късно президент на САЩ), на сенатора Бари Голдуотър и други видни личности. Към него проявяват интерес редица научни институции по света.
В България властите също стриктно следят изявите му в Съединените щати. Въпреки желязната завеса в началото на 70-те години сестрата на Ночев, която остава в родината, получава разрешение да се среща със своя брат зад граница. Чрез нея е бил даден знак към учения, че е добре дошъл в отечеството, където ще бъде посрещнат с почести. Наистина този велик българин е имал намерение да посети родината си, макар и след промените в края на 1989 г. Даже определя месец май 1991 г. за първата си визита.
Внезапно появило се боледуване с фатален край обаче попречва на това. Д-р Иван Ночев почива на 13 март 1991 г. в Сан Диего, Калифорния. На неговото погребение присъстват трима американски президенти – Картър, Рейгън и Буш.