Какво ще стане с българите след напускането на Великобритания от ЕС?

Великобритания

Великобритания




Още преди решението на избирателите страната им да напусне ЕС от кампанията в полза на Брекзит уверяваха, че гражданите на страните от ЕС ще могат да останат. Но юристи, специализирани по въпросите на имиграцията казват, че ситуацията не е толкова еднозначна, пише dnevnik.bg.

Освен за около 3 милиона граждани на ЕС от други държави, проблемът важи и за 2 милиона британци в останалите 27 страни.

Доналд Туск, председателят на ЕС, изрично каза в петък, че след референдума няма да се създаден правен вакуум и всички правила и закони на ЕС продължават да действат на територията на Великобритания. Но това е за времето, в което се договорят процедурите за раздяла между съюза и Обединеното кралство.

„Няма да има промяна за граждани на ЕС, които вече живеят законно в Обединеното кралство. Те автоматично ще получат безсрочно право да останат тук и ще бъдат третирани по същия начин, както досега“, се казва на официалната страница на Vote Leave.

От кампанията твърдят още, че Виенската конвенция ще защити правата и на хората от ЕС, и на британците в Европа.

Точно обратното обясняват от изгубилите тази нощ референдума привърженици на членството в ЕС. „Всички граждани на ЕС автоматично ще изгубят правото си да идват и да работят в Обединеното кралство. Това означава, че установяването и работата във Великобритания ще станат значително по-сложни за граждани на ЕС и вероятно ще включва ограничения и пречки под формата на разрешителни, визи и други разходи и бюрокрация“, се казва на сайта на Stronger in Europe.

Възможно ли е това да е било само предизборна агитация с доза преувеличение?




Водещи юристи, с които разговаря „Гардиън“, казват, че твърденията на антиевропейския лагер „не се основават на факти“ и статуквото едва ли ще се запази, предвид на това, че имиграцията се оказа толкова важен въпрос за тяхната кампания срещу Европа.

„Няма желязна гаранция за автоматично получаване на права в случай, че Великобритания напусне ЕС. Ако това се случи, вече не си член на клуба, който предоставя тези права“, казва Синоейд Дъглас-Скот, преподавател по право в лондонския Queen Mary University и специалист по право на ЕС.

„Автоматични права“ се свързва с такива важни въпроси като правото на пребиваване и работа, започване и правене на бизнес, достъп до обществени услуги като здравеопазване и образование и оставане в страна след пенсиониране.

Дъглас-Скот посочва в блога си, че Член 50 на Договора за ЕС, уреждащ какво се случва във всяка страна член, изобщо не споменава подобни права. Така че, изглежда, отговорът е „Не“. Юристите казва, че не е правилно е твърдението за действието на Виенската конвенция. Дъглас-Скот обяснява, че този документ осигурява защита на държави, а не на конкретни физически лица. Джейн Голдинг, адвокат от Берлин, допълва: „Не е коректно да се казва, че тази конвенция осигурява солидна защита“ и смята, че понеже тя не е изпробвана в подобна ситуация, документът подлежи на тълкувание от съдилищата.

„Ще ви разправят навсякъде, че Виенската конвенция осигурява автоматично наследяване на права, но това не е така. Те пропускат и факта, че Франция така и не я подписа. Така че какво ще стане с британците във Франция?“ Правата на имигрантите от ЕС няма да се променят за един ден, но Ник Роласън, специалист по миграционните въпроси в кантората Kingsley Napley в Лондон, е убеден, че неизбежно тези хора ще се нуждаят от нови документи, доказващи правото им да останат в страната. „Когато потенциален работодател поиска доказателство, че имате право да живеете в страната, вече няма да е достатъчно да покажете личната си карта или паспорт. Те ще искат категорично доказателство.“

Австралийската точкова система за допускане на имигранти е особено любима на хората от лагера Брекзит. Подобна система за кандидати извън страните от Европейското икономическо пространство вече съществува във Великобритания и това може да бъде приложено към новите кандидати от страни от ЕС или към вече установилите се във Великобритания.

Става дума за т.нар. Tier 2 visa system, съгласно която като фактори за оценяване на възможността да бъдеш допуснат на британска територия се взимат предвид заплатата, владеенето на английски език и други фактори. След 5 години непрекъснато пребиваване във Великобритания, притежателите на такава виза могат да кандидатстват за право за постоянно пребиваване.

На практика обаче доказването, че 5 години не си напускал страната не е толкова лесно. Ако си отсъствал известно време, ако си бил продължително навън в неплатен или в творчески отпуск или за да учиш и пътуваш, няма да е лесно, казва Роласън.

Предизвикателство ще е кандидатстването за право за постоянно пребиваване във Великобритания дори за хора, които живеят тук от 10 или дори 20 години, ако не си пазят данъчните декларации или е трудно да бъдат открити тези документи в архивите.

Роласън смята, че в крайна сметка разрешението граждани от ЕС да останат в страната ще трябва да се уреди със закон и някакъв вид документ, а това означава процедура за кандидатстване и регистриране за такъв документ.

Тези права със сигурност ще бъдат обект и на преговорите с ЕС за развода с Великобритания.




По законите на ЕС тези преговори могат да продължат до две години, а за удължаването на този срок е нужно единодушно решение на всички останали 27 държави.

Какво губи България от напускането на Великобритания на ЕС?

– Десетки хиляди българи, работещи във Великобритания, са с неясен статут, правото на влизане в страната, пребиваване, обучение и правене на бизнес най-вероятно ще се определи с нова система, включваща визи и нови документи, изискващи доказване на доходи или владеене на английски, например. Страната ще бъде с ограничен достъп за нови работници от ЕС и България, които в момента изпращат стотици милиони евро в родината си всяка година.

– България ще изгуби 5% от сумата, която получава съгласно бюджетната рамка на ЕС. Това са около 550 млн. евро, за следващите 7 години. Това е сумата, която българската икономика използва от общо около 8.5 – 9.5 млрд. паунда, които Лондон внася всяка година в периода 2016 – 2019 г.

– Ще се оскъпи участието на България в общия бюджет, тъй като пропорционално ще трябва да се запълни сумата, която Лондон внася.

– Предсоят болезнени битки за орязания бюджет между страните членки, които може да доведат до още по-сериозно свиване на бюджета.

– Нарушава се установеният баланс на силите в ЕС. Според Саймън Хикс от LSE и член на борда на Voter Watch всички инициативи, водени от Великобритания, ще пострадат.

– Реализира се сценарият, при който без Обединеното кралство в ролята на балансьор ЕС ще стане място с повече регулаторна тежест на бизнеса, по-слаба защита на интелектуалната собственост, ще се засили натискът за хармонизация на данъчната политика, както и ще се увеличи облагането на финансови транзакции.

– Ефектът от поддържането на Лондонското сити като глобален финансов център е, че правителството на Великобритания изчезва като традиционно най-гласовият противник на по-засилените и по-централизираните финансови регулации в ЕС.

– Няма да се подсилят позициите на страните, настояващи за засилване на надзора и пренасянето на все повече негови функции в Брюксел и Франкфурт. За България това може да има по-скоро негативен ефект, тъй като едно затягане на контрола и изнасянето на повече надзорни функции навън може да скъса корпоративни и политически зависимости в БНБ и КФН и така да повиши доверието и в банковия, и в небанковия сектор и да подобри функционирането им.

– Най-вероятно ще се промени сегашното ниво на дебата за въвеждане на единна корпоративна данъчна основа, доколкото Лондон е против подобна реформа. В България корпоративният данък е 10%, но за сметка на това данъчната основа е широка. Подходът на много от големите икономики в ЕС (като Германия и Франция) е точно обратният – там има тясна данъчна основа, но за сметка на това ставките са високи. Ако се стигне до унифициране, със сигурност Париж и Берлин няма да приемат подхода на София, което ще доведе до пренаписване на данъчното законодателство у нас.

– Косвен ефект върху енергийната политика. Великобритания отдавна е критичен фактор в интеграцията на европейския енергиен пазар, настоявала е за либерализация и силни политики за опазване на околната среда, но по-малка намеса на Брюксел. Източноевропейските страни ще изгубят силен съюзник в борбата за либерализация на енергийните пазари, както и адвокат на тезата, че държавата трябва да определя енергийните си приоритети, а не ЕК.

– Правителството трябва да съкрати сроковете и да ускори подготовката за председателството на ЕС от страна на България през 2018 г. Причината е, че преди българското председателства по календар предстояха британското и естонското. Сега Естония и България ще трябва да започнат мандата си половин година по-рано.




×