Корабокрушения и корабът на Одисей крие хилядолетия Черно море

Корабокрушения и корабът на Одисей крие хилядолетия Черно море.

След тригодишни археологически проучвания на Черно море, Международна научна експедиция разкри тайните на десетки корабокрушения. Древни галери и галеони са потънали на 2 км. дълбочина преди повече от две хилядолетия.

Корабите са запазени непокътнати, а някои дори са с изправени мачти и навити корабни въжета. Дървените плавателни съдове са се съхранили, благодарение на средата в Черно море, която заради липсата на кислород е консервирала естествено корабите.

Разкритията на учените предизвикаха истински фурор, след като изследователския кораб „Havila Subsea“ се завърна и хвърли котва в бургаското пристанище.

„В научния свят има спорове за това какво се е случило преди милиони години. През 2015 г. излязохме в открито море и сканирахме 1000 километра площ. Имаме системи, които помагат да картографираме, но и други, които откриват какво се намира под морското дъно. От 70 различни места сме взели проби. Наричат се „седиментни проби“. Те ще ни покажат какво се е случило до 15 000 години“, заяви проф. Джон Адамс от университета в британския град Саутхямптън, който е ръководител на проекта Black Sea MAP.

В международната експедиция участват и българските учени – д-р Калин Димитров, директор на Центъра за подводна археология в Созопол, д-р Крум Бъчваров от университета в Кънектикът, проф. Людмил Вагалински, директор на Археологическия институт с музей при БАН.

„Пренаписахме историята на корабоплаването в световен мащаб. Това, което открихме надхвърли и най-смелите ни очаквания. Находките и разкритията на практика заличиха всички писания през последните 60 години”, заявиха изследователите.

За изминалите три години, екипът е плавал 81 дни на море и 30 дни под вода. Подробно са проучени 60 древни кораба, от които 21 антични останки са новооткрити.

Учените повдигнаха завесата и разказаха за най-интересните находки, на които са попаднали.

Най-сензационното откритие е само отпреди няколко дни. Изследователите са открили древен кораб, потънал преди 2 000 години край бреговете на Варна. Плавателният съд е римски, като системата му за управление е изцяло запазена.

„Удивително е, че за цели две хилядолетия корабът не е претърпял никаква промяна. По време на корабокрушението, сравнително леко са били увредени носа и кърмата. Изцяло е запазен руля, към който и до днес е прикрепен балера. Ако някой ми беше казал преди да го видя с очите си, че толкова стар кораб може да бъде в такова състояние – с изправена мачта и навити въжета, не бих повярвал”, коментира проф. Адамс.

Край българския бряг, подводните археолози откриват и друга изключително интересна находка – „Корабът на Одисей”.

Наричат го така на шега, но плавателният съд в действително е копие на този, изобразен върху червенофигурна гръцка ваза на която е изобразен Одисей, завързан и примамван от Сирените. Учените се натъкнали на странната прилика, след като възстановили графично кораба и веднага се досетили, че той всъщност много прилича на кораба, изобразен върху прочутата ваза в Генуа с лика на Одисей. Това е и най-старият кораб, открит от екипа. Той е древногръцки и е датиран от 5 в. Пр.Хр. – Класическата епоха.

„Ако трябва да пресмятаме времето, то кораба на Одисей е съществувал 700 години по-рано, но приликата е факт”, коментира д-р Калин Димитров, директор на Центъра за подводна археология в Созопол. По време на мащабната експедиция е открит и друг римски кораб, потънал през 3 век от новата ера. Учените с изненада открили, че целия товар, който е превозвал по море е непокътнат на борда му. Оказало се, че корабът е натоварен с древни амфори, складирани в носовата му част. Запазени били и съдовете, в които моряците са приготвяли храната си.

Изследователите са успели да извадят част от амфорите и ще ги предоставят за допълнителни анализи. На борда на римския галеон е открит и кабестан, използван като лебедка. Механизмът за придвижване на товар е запазен в много добро състояние. Учените са го виждали от древните илюстрации, но никога до този момент на живо. Друга интересна находка е Италиански кръгъл кораб от 14 век сл. Хр., за който се предполага че е от Венеция, Дубровник или Генуа. Всички плавателни съдове са открити край българския бряг на Черно море.

„Корабите, които открихме изглеждат по много по-различен начин от който сме си представяли. Убеден съм, че никой преди нас не е виждал толкова запазени съдове. Няма шанс да се извадят, защото са много надълбоко, а операцията по изваждането и консервирането им е много трудна и скъпа. Но могат да се представят като възстановки. Има идея да се задвижи проект за Музей по подводна археология на остров Св. Кирик и Юлита в бившето военно поделение. Но е необходимо финансиране”, заяви д-р Калин Димитров- директор на Центъра за подводна археология в Созопол, който е и част от екипа на проекта Black Sea MAP.

Изследователите планират да подновят подводните проучвания точно след година. Планират да продължат работа в морето до устието на река Ропотамо, където на дъното лежи цяло потопено селище, обитавано още през Бронзовата епоха.