Тайнствени светлинни сфери бдят над покоя на велики български владетели в църквата „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново. За мистерията алармира директорът на Историческия музей Иван Църов.
Мистериозни светлини във формата на сфери се появявали ненадейно и започвали да кръжат около гробовете на българските царе. Те се виждали перфектно на охранителните камери. Всичко се повтаряло нощ след нощ.
Тайнствените явления около въпросната църква датират още от епохата на късното Средновековие, а местните жители отдавна са наясно, че в храма стават стран ни и необясними неща.
„Свети 40 мъченици“ е построена още по време на българския цар Иван Асен II върху по-малка църква вероятно посветена на Богородица, в чест на голямата му победа в Битката при Клокотницана 9 март 1230 г. (деня на Свети 40 севастийски мъченици) над епирския деспот Теодор Комнин. През XIII–XIV век е главна черква на манастира „Великата лавра“.
На 9 март 1878 г. денят на храмовите патрони, само седмица откакто България е свободна, „Св. 40 мъченици“ се изпълва с много хора. Някогашната царска църква е осветена повторно защото от средата на ХVIII в. до Освобождението е била джамия.
Дори след падането на Търново под османска власт българите в града продължават да се черкуват в храма, но постепенно го изоставят, защото е твърде стар.
Съгласно османските закони той е превърнат в джамия. И така до деня, когато под сводовете му отново се възнася православна молитва.
Черквата е силно разрушена при земетресението от 1327 г. Възстановена е през първата половина на XIV век, като впоследствие е преустройвана и достроявана.
На 22 септември 1908г. в същата църква княз Фердинанд I обявява Независимостта на България. С провъзгласяването на българската независимост църквата „Св. 40 мъченици“ става известна и в Европа.
В английския печат тази илюстрация е озаглавена многозначително: „Кризата в България. Княз Фердинанд по време на богослужението в Търново.“
В черквата са погребани цар Калоян, цариците Анна Мария и Ирина, Свети Сава Сръбски, както и много други членове на царското семейство и българската аристокрация.
Тленните останки на цар Калоян са тържествено препогребани в църквата на 19 април 2007 г. – 800 г. след неговата смърт.