Цветето на Орфей – най-лековито цвете, което Родопите пази

Силивряк – това цвете е най-лековитото и най-красивото. През вековете то е имало 7 различни имена (7 е любимото Орфеево число) –  китара, родопка, стирака, шапиче, родопски силивряк, хаберлея родопензис, Орфеевото цвете.

Според една от легендите за митичния певец от древността Орфей, след като разгневените вакханки разкъсали тялото му, там където капките кръв докосвали земята, мигом се появявало чудно красиво цвете с бледолилав цвят и тъмнозелени назъбени листа, известно днес като Орфеевото цвете (родопски силивряк).

Според друга родопска легенда малкото лилаво цвете е родено от сълзите на Орфей по загубената му любима Евридика.

Родопският силивряк (Haberlea rhodopensis или Родопска хаберлея) е представител на семейство Силиврякови (Gesneriaceae). Това е балкански ендемит, защитен реликтен вид. Известен е със своята продължителна анабиотична сухоустойчивост, известно също като „възкръсващо растение“ или цветето на Орфей. То вирее само в Родопите.

Изчислено е, че може да издържи до 30 месеца без капка вода и буквално възкръсва при благоприятни условия като топлина, светлина и достатъчно влага. Поради това българските учени изпращат на чуждестранните си колеги хербарии вместо семена, когато поискат да развъдят цветето.

Древните траки са знаели за него и са го добавяли като съставка на божествената напитка Амброзия, за която се смятало, че дарява хората със здраве и дълголетие. Римляните също са знаели за неговите изумителни свойства и дори има монети, на които то е изобразено.

Родопския силивряк се среща много рядко главно на труднодостъпни варовикови скали по поречието на река  Арда и в района около Ягодинската пещера. Поради това цветето е включено в червената книга на България, като защитен растителен вид.

Освен че действа подмладяващо и тонизиращо, цветето пречиства кръвоносните съдове, черния дроб, бъбреците и стомаха. Все още не е добре изучен химичния състав на Орфеевото цвете, но се знае, че листата му съдържат полифеноли, които имат силно антиоксидантно действие. Може да се прави чай от него, който обаче е много силен и трябва да се пие само един път на пет години.

В много малки количества листата от силивряк се използват като съставка в хранителни добавки и козметични продукти.

Някои неспециалисти бъркат родопския силивряк с други растителни видове, които също се наричат „безсмъртниче“ от местните жители в различни точки на земното кълбо. Изследователите пък още се питат как така едно балканско цвете може да бъде съставка на тибетски чай и как така всичките съставки на въпросния чай се намират у нас. На тези въпроси няма отговор, но това не пречи на изключителните лековити качества на рядкото растение.

Как да си направим тибетски чай

Взимат се по 100 г от следните билки: родопски силивряк, лайка, жълт кантарион и пъпки от бяла бреза. Билките се смесват и 1-2 суп. лъжици от сместа се запарват с 500 мл вряща вода, като престояват похлупени 1 час. Прецежда се, половината от чая се пие преди лягане с 1 лъжичка мед.

Другата половина се запазва в хладилника до сутринта, когато се изпива веднага след ставане, затоплена леко до стайна температура с лъжичка мед. Процедурата се повтаря, докато се свърши сместа. Първоначално се получават признаци на лечебна криза – виене на свят, леко главоболие, болки в гръбнака, раменете, врата.

Те отшумяват за 1-2 дни и са нормална реакция, защото организмът се освобождава от трупани с годините токсини. Чаят може да се повтаря едва след 5 години (поради силното действие на силивряка), и то през есенно-зимния период, тъй като жълтият кантарион е фототоксичен.