„Разкриваме нещо уникално. Преди всичко трябва да кажа, че става въпрос за нашите мащабни разкопки през 2020 година, които включват целия западен сектор, западно от базиликата, най-голямата църква в Родопите въобще разкривана до този момент.“ Това обясни археологът проф. Николай Овчаров в интервю за Агенция „Фокус“ за новото разкритие на Перперикон преди дни.
Тя е 40-метрова базилика от 6-и век, която открихме през 2015 – 2016 година. При по-нататъшните разкопки се оказа, че тя издигната на един голям площад на южното предградие на Перперикон, като от север и от юг има сгради, но този момент не хващахме голям ансамбъл от сгради. Ето че сега от запад ние откриваме един голям ансамбъл, който от самото начало аз определих, че трябва да бъде епископската резиденция от 6 век от епохата на император Юстиниан Велики, създателят на „Света София“.
В момента ние вече сме попаднали на няколко сгради от този комплекс, изсечени в скалите, много представителни сгради. Разкопките ще продължат и през следващата година, защото определено няма да можем да разкрием цялостния ансамбъл през 2020 година, просто той е огромен.
Това, което ни направи най-голямо впечатление, са останките на тази прекрасна ротонда
Във височина има една сравнително слаба запазеност на около два реда от каменните блокове, от които е създадена. Но за сметка на това прекрасно се чете нейният план. Става дума за кръгла сграда или ротонда, както са известни в научната литература този тип сгради, с предверие от запад, идеален кръг с диаметър близо 8 метра. Долната част е изсечена в скалата, а на горе продължава със зидове. От запад е оформен монументален вход, в който се е влизало през представителна врата.
Ротондата има приложение още в античната архитектура, но откриваме много интересни примери след приемането на християнството. Интересно е, че с такива ротонди-мавзолеи, тоест места, в които са полагани мъртъвци, са известни именно ранно-християнските паметници след 4 век. Като са били погребвани по този начин само най-видни хора.
Един от най-ранните примери е мавзолея в Рим на човекът, който внедрява християнството, майката на император Константин Велики Елена. Тя въздейства на своя син Константин да промени изцяло духовния живот на Римската империя. Този мавзолей, той е по-голям – 20 метра в диаметър, но е много близък като архитектура до това, което ние сега откриваме. Такива са мавзолеите на Галерий в Солун, пак от началото 4 век, ротондата „Св. Георги“ в София, която се предполага, че е на един друг виден римлянин Максенций. Но за нашия случай най-близкия като пример е мавзолея на Теодорих, краля на готите от 520 година в Равена в Северна Италия. Той е близък и като размери, и ни показва като цяло как е изглеждал този мавзолей, който откриваме във височина, защото този на Теодорих е запазен много добре.
Тези примери ни показват, че става въпрос за гробница-мавзолей с кръгла форма, ротонда, в която е бил погребан много виден човек на Перперикон
Местоположението спрямо базиликата, от запад на базиликата, в този комплекс, в който вероятно ще излезе епископската резиденция ни дава възможност да предположим, че става въпрос за някой от най-важните епископи на Перперикон от 6-и век. Това ще бъде едно от големите открития на българската археология за 2020 година, тъй като до този момент по археологически път подобно съоръжение в България не е откривано. Смятам, че това ще бъде един много важен принос към общата история на Перперикон, която ние вече 21 години изучаваме и развиваме.
През 5-7-и век Перперикон много се разраства и става духовен център на целите Родопи
Тук мога да кажа нещо много интересно, но то има нужда да бъде подкрепено с доказателства. За този период ние знаем много малко за църковната организация. единственото сведение, което имаме е от така наречения Псевдо-Епифаниев списък от началото на 7 век, в който се казва, че има една голяма епископия Родопи, обхваща цялата планина. Не се знае кой е нейният център, но това, което ние в момента изваждаме на бял свят, ни показва, че най-вероятно този център се е намирал именно на Перперикон. Нищо подобно няма никъде другаде в Родопите. Нито като начин на градеж, нито като мащабност на това, което ние откриваме за ранно християнския период на Перперикон. Археологическите данни ни сочат определено в тази посока.