Хората комуникират помежду си не само с думи. Понякога те общуват и с жестове. Като например, кимането – нещо толкова елементарно, но бързо разбираемо за всички около нас.
И не съвсем. Българите например остават неразбрани, когато кимат. Защото го правим наобратно от другия свят.
Когато не сме съгласни, кимаме с главата нагоре-надолу, а когато сме съгласни – наляво и надясно. Абсолютно наопаки на останалите държави.
В известните туристически райони местните жители помнят за националната ни особеност и се контролират, но има места, където рядко стъпва туристически крак и там чужденците често се объркват.
Но ве пак откъде идва тази наша национална особеност?
Според една от версиите (може би най-правдоподобната) традицията идва от времето на турското робство. Турците питали българите, опирайки им нож в гърлото, „Отричаш ли се от православната вяра?“. Ако изтезаваните отговаряли отрицателно, (мърдайки главата наляво-надясно), турците ги екзекутирали, пише webmiastoto.
Тогава българите се разбрали помежду си да променят жестовете: утвърдителният жест да бъде наляво-надясно, а отрицателният – нагоре-надолу. Така привидно кимали уж, че са съгласни да си сменят вярата, но в душата си пред Бог изразявали несъгласие.
Но не сме само ние – индийците, албанците и гърците също казват „Да“ с кимане встрани.
И накрая, да не забравяме, че все пак сме българи – тоест, не ние кимаме наопаки, а другите…
1 коментар
… на търкалета. Този жест си го ползваме от поне 2000 години, когато псевдоелините още са ни наричали „траки“. Това е най-доброто обяснение за приликата с албанците. И не, нито гърците, нито индийците кимат като нас и албанците. Имат подобни жестове, но се ползват в друг контекст. Например индийците си клатят главата така, че точката между веждите им почти не се движи (което има общо и с тяхната религия). По същия начин правят нашите т.нар. „цигани“ или „роми“, които са нищо повече и нищо по-малко от обезродени индийци. Гърците кимат като останалия свят. Нещо повече, това „другото кимане“ тръгва точно от тях! Просто те са имали историческия късмет да се окажат на Средиземно море, да достигнат първи до Апенините и да повлияят следващата силна империя, която ще го разпространи из целия свят (Римската, посредством наследниците си в лицето на колониалните сили от миналите 3-4 века).