По случай 140-годишнината от Освобождението на България на 3 март 2018 г., 11,00 часа в Националния исторически музей (НИМ) се открива изложба „Знаци на свободата и героизма”, посветена на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).
Официален гост на събитието ще бъде директорът на Държавния исторически музей на Русия д-р Алексей Левикин.
До момента експозицията е гостувала в няколко български града, като в НИМ ще бъде представен неин разширен вариант, включващ оригинални предмети и художествени произведения от фондовете на музея. Проектът е дело на инициативен комитет: Наско Якимов, Борислав Дряновски, Валентин Плетньов, Иво Хаджимишев, Николай Русев, Марина Варенцова, Вячеслов Бабияк (Русия) и Луиза Карла (Румъния).
Специално за изложбата „Знаци на свободата и героизма” НИМ експонира от своите фондове оригинални оръжия и предмети, използвани по време на Руско-турската война. Представени са основните системи огнестрелно оръжие на въоръжение в руската и османска армия по време на войната – руските пушки Крнка и Бердана и използваните от османците Снайдер-Енфийлд и Мартини-Хенри. Експонатите включват и хладно оръжие – кавказки шашки, руска драгунска сабя и турска парадна офицерска сабя.
Кавказка шашка, приета на въоръжение в руската армия по това време
Сред експонатите се открояват някои лични вещи на личности, свързани с войната като жезъла, принадлежал на граф Николай Игнатиев, дарен на музея от неговия внук. В една от витрините е поместена барутница-рог на осетинеца Николай-Дудар Караев, приятел на капитан Петко войвода, доброволец в българското Опълчение, участвал в боевете за Шипка и Стара Загора.
Бинокъл на руски офицер, участник в Руско-турската освободителна война
Могат да се видят още далекоглед на българския опълченец Трифон Каменов, бинокъл на руски офицер, участник във войната, а също и изящно изработен сребърни поднос и кошничка, използвани при посрещането на руските войски, начело с ген. Гурко, в Пловдив. Ще бъдат показани също литография на българските художници Н. Каранешов и Кр. Кабакчиев, отпечатана през 1902 г. във Виена по случай 25-годишнината от Руско-турската война, както и руски и български възпоменателни медали.
Портрет на император Александър II от Марина Варенцова-Русева
Особено внимание заслужават участващите в изложбата старинни фотографии, издирени и подбрани от Иво Хаджимишев в архиви в Русия и Хърватия. Освен като незаменими документални свидетелства за историята на Освободителната война, те могат да се разглеждат като самостоятелни художествени произведения – шедьоври на ранната военна фотография. Моменти от войната за поколенията са запечатали Франц Душек, Михаил Равенски и Александър Иванов. Пред техния обектив попадат император Александър II, бъдещият княз на България Александър Батенберг, висши руски и румънски пълководци, войници и офицери, но също така и обикновени българи – деца, продаващи тютюн, българско хоро в центъра на Бяла, Русенско и др. Посетителите могат да видят и най-ранните фотографски изображения на български селища, на София в дните след Освобождението и изглед от градчето Сан Стефано, където се ражда българската свобода.
Изложбата „Знаци на свободата и героизма” ще продължи до 3 май 2018 г.
В чест на 140-ата годишнина от Освобождението на България посетителите на Националния военноисторически музей пък ще имат уникалната възможност да видят оригиналните знамена на Българското опълчение, сред които е и Самарското знаме. Светините – символ на стремежа на българския народ към свобода, ще бъдат експонирани на 3 март, когато музеят традиционно ще работи с вход свободен за постоянната хронологична и външната си експозиция.
Оригиналните знамена на Опълчението, пренесли през десетилетията героизма на българите и устрема на народа за извоюване на свободата си, са пет. Най-популярните са Самарското знаме, връчено на 3-та опълченска дружина, и знамето на Горнооряховските въстаници, ушито за Априлското въстание и връчено на 4-та дружина по време на Руско-турската война. Това са и единствените две знамена, участвали във войната и развявани в кръвопролитните боеве при Стара Загора, Шипка и Шейново.
Икона Пресвета Богородица Владимирска, подарена от руския офицер Иван Григориев на църквата в с.Войнежа, Търновско
Знамената на 1-ва и 2-ра дружина са ушити по поръчение на Добродетелната дружина, а със средства на българската общност в гр. Киев е изработено знамето на 5-а дружина. Те не са участвали в бойни действия по време на Руско-турската война, но се развяват като знамена на Опълчението на военния парад в Пловдив на 30 август 1878 г. Въпреки че само две от тях са свидетели на героизма на българите по пътя към свободата, всичките пет имат своя боен път. След Освобождението те стават знамена на Българската земска войска и участват във войните за национално обединение.
Знамената, с изключение на Самарското, което ще е изложено само на 3 март, ще бъдат експонирани и достъпни за публиката до 11 март в работните дни на музея.
Сребърен поднос и кошничка, използвани при посрещането на руските войски, начело с ген. Гурко, в Пловдив