авторът
„Намираме се високо в Родопите, в Южна България, едно от най-просторните диви кътчета в Европа. Място, където все още може да се открият вълци и мечки, дом на пръснати работливи хора, предимно от турски произход заради дългото османско владичество по тези земи“.
Така започва пътеписът за Родопите от поредицата на журналиста Кевин Ръшби от британското издание „Гардиън“ – „По пътищата в Източна Европа“, публикуван в ploshtadslaveikov.com.
Авторът продължава с впечатленията си: „През тесните долини криволичат реки, дълбаещи дълбоки клисури, вдъхновение за множество легенди – като тази за Орфей, боговдъхновения музикант. Вече сме минали над село Ягодина, забелязали сме змия сред дивите цветя и сме много уморени. Имахме нужда от разсейване на вниманието. Тогава дойде катастрофата – едно от нещата, които е много вероятно да се случат в пропитите с митове планини.
Дъщеря ми Мади (на 12 години) беше онази, която разбуди дремещите богове. Извади телефона си и пусна музика – ако трябва да сме пунктуални, Шакира, песента за бедрата. Аз подскочих върху една скала и, подстрекаван от веселите подигравки на семейството ми, затанцувах пародийно подобие на Шакира. За боговете чашата преля. Нещо в ниската част на гърба ми сякаш се скъса.
За времето, докато стигнем следващата си дестинация – село Триград – знаех, че ще страдам. За щастие, Родопската област е известна с дълголетието и доброто здраве на жителите си и в хотела, където се настанихме, собственичката Невсе извади всички тайни на родопската жизненост – мурсалски чай, прочут с противовъзпалителните си свойства; картофи, пълнени със сирене и билки, събрани в планината. По-късно се появиха и балсами, а особено добре ми подейства маврудът (най-доброто червено вино в България, добива се от по-ниските склонове на планината). И все пак, аз седях там, разтегнат и окаян, стискайки опашната си кост. Накрая ми подадоха кисело мляко.
Репутацията за здравето на родопчани не е нова – през 1905 г. руски изследовател забелязал необичайно високата честота на столетници в района и решил, че тайната е в киселото мляко. Бактерията lactobacillus bulgaricus била изолирана и проучена, а изследователите установили, че българското кисело мляко помага за увеличаването на костната плътност и намалява холестерола. Че е чуден лек. Родопчани, разбира се, са знаели, че млякото им е добро, но дали е тайната на дългия им живот? По този въпрос мълчат.
Изядох си киселото мляко, пийнах още от мурсалския чай. Спуснах се към бара и видях десетки патентовани духове в шишета, никой от които с претенцията да лекува. Накрая извадиха бутилка без етикет, с кафеникава течност, домашно производство. Добавиха лед. Два часа по-късно знаех, че съм открил тайното оръжие на България във войната срещу немощта – ракия.
На следващия ден бях много по-добре и тръгнахме на разходка през селото към прочутото Триградско ждрело. Въпреки че бе едва началото на август, местните вече очевидно се подготвяха за зимата – всеки цепеше или подреждаше дърва. Улиците бяха покрити с дълги стени от дървени трупи, а къщите стояха като крепости, укрепени от подпалки. Отвъд домовете бе ждрелото, достатъчно дълбоко, за да погълне лондонския небостъргач Шард. В най-тясната му точка е тъмната, сурова дупка, в която се гмурва реката – Дяволското гърло. Точно тук се предполага, че Орфей е слязъл към ада в преследване на починалата си съпруга Евридика. Решихме да го последваме. За щастие някой бе построил пътека за преминаване през пещерата – първо надолу към недрата на пъкъла, възхищавайки се на някои от 35-те хиляди прилепа, нейни обитатели, а след това нагоре – изкачвайки се през огромните сводести камери към дневната светлина. На това място Орфей фатално греши да погледне назад – въпреки че изрично е бил предупреден да не го прави – и губи Евридика за вечни времена. Поуката е ясна – когато намериш правилния отговор на даден проблем, не поглеждай назад.
Прекарахме остатъка от деня, катерейки чукарите и наслаждавайки се на някои от над 80 уникални растителни видове в Родопите. Облаци от пеперуди кръжаха край нас и кацайки по раменете ни. Видяхме славни панорами на безкрайни гори и планини – едно от удоволствията на Родопите е чувството за огромното диво пространство.
По залез слънце започна втората част от моето изцеление – мурсалски чай, боб чорба, кисело мляко и няколко лековити чашки ракия.
На следващия ден се разходихме по дефилето край Девин, потопих гръб в тамошните знаменити лековити води и приключихме деня по-нагоре в долината – при село Лясково, в дома на Румен и Захарина Росенови. След великолепна вечеря, синът на нашите домакини Борис засвири на гайда, а Захарина подкани Софи и Мади да потанцуват. Лично аз все още усещах някакво свързано с Шакира притеснение – нещо, което Румен ясно разбра, оставяйки ме в компанията на ракиена бутилка. А тя, странно, съдържаше в себе си трима резбовани музиканти – подарък от негов съселянин. Възможно ли е това да беше Орфей? Вдигнах бутилката и не погледнах назад.
По-късно се събра група за пламенна дискусия върху това как варенето на ракия в съвременна България е на ръба на закона.
„Всеки, който е пробвал нашата планинска ракия, не иска нищо друго – заяви един от мъжете. – На едрия бизнес това не му харесва.“
Вече късно през нощта, ако си спомням правилно, обсъждахме и правилния начин да изразяваш „да“ и „не“ с глава. Румен каза, че британците поклащат настрани за „да“ и кимат за „не“. В онзи момент това ми изглеждаше абсолютно вярно.
На следващия ден напуснахме Лясково, поздравявайки всички хора, цепещи дърва по улиците, и възхищавайки се на някои превозни средства от комунистическата ера – България може да грабне короната на Куба за бивша комунистическа страна с огромни стари модели превозни средства. Минахме нагоре през гората и събирахме с шепи диви ягоди и малини, пресякохме билото на 1900 метра надморска височина и тръгнахме да се спускаме към Чудните мостове. Вълнуваща панорама – водата е издълбала няколко масивни арки в скалите, най-големите високи и широки по над 45 метра. Спуснах се надолу по стръмното дере, скачайки по камъните като планински козел.
Последната си нощ прекарахме в село Косово, а през деня спряхме в Бачковския манастир преди да се върнем обратно в Пловдив – древен град и чудесна отправна точка за изследване на южните планини в България.
Родопите ме излекуваха, но не вярвам, че е от киселото мляко.