Раковите заболявания са едни от най-често срещаните фактори за смъртността при хората в Щатите и Европа. Според данни на Американския национален раков институт броят на заболелите в световен мащаб ще достигне 21 милиона през 2030 г., като 13 милиона от тях ще имат фатален край. В същото време около 40% от жените и мъжете по цял свят са диагностицирани с подобна болест в някакъв момент от живота си.
Анатоли Цеков, който живее в Щатите от близо 30 години, е един от ключовите хора в екипа на биотехнологична фирма, която смята да продава лекарства за имунотерапия при тумори от нов тип.
Компанията се казва „Афиджен“ и се намира в Сейнт Луис. Цеков е не само ръководител на лабораторния екип, но и директор по научно-изследователската дейност. Той е съставил и плана за производство на медикаментите и е отговорен за развитието на проекта.
Фирмата вече си е осигурила капитал от 17 млн. за финансиране на изследванията и клиничните изпитания.
Болестите, при които Цеков и колегите му прилагат този тип лечение, са неходжкиновите лимфоми, и по-специално В-клетъчните карциноми, както и левкемията. Откритието им обаче може да се използва и за третиране на други ракови заболявания.
„Използваме протеини, които се срещат само в туморите клетки, които са важни за деленето им, така контролираме самото делене. Ако не можем да лекуваме тумора, поне да потиснем прогреса му, както се прави при СПИН„, разяснява сънародникът ни.
Цеков вече произвежда лекарствата, за които говори, в лабораторни условия. Те са биологични, правят се в човешки клетки и са предназначени за имунотерапия, при която здравите клетки остават некомпрометирани.
При химиотерапията например това не може да се постигне винаги, тъй като освен болните клетки се атакуват и здравите и имунната система на пациента значително отслабва.
Причината за раковите заболявания изобщо според Цеков не е една. И външни фактори като стреса, и вътрешни фактори са виновни за тях, така че обикновено става дума за някаква комбинации. Пътят на превръщането на една клетка в ракова обаче е дълъг, тъй като организмът има много защити, които трябва да се преодолеят. Специалистът ни споделя, че в Щатите нaй-доброто, което пациентите с рак могат да направят, е да се обърнат към големите онкологични центрове като „Харвард“, „Станфорд“ или „Чейс“.
Това, което е наистина иновативно при метода на производство, който българинът е разработил, е, че се правят индивидуални дози. „Тъй като ние сме генетично уникални, то и дозата от препаратите против рак трябва да е специално създадена за съответния пациент“, обяснява той.
За да се постигне този ефект, се вземат предвид резултатите от генетични изследвания, назначени от лекуващия онколог. Цеков дава пример с най-продавания в Щатите медикамент „Rituxan“ („Rituximab“) за третиране на неходжкинов лимфом, който е направен по универсален начин и е предвиден да третира всички по един и същи начин, без да е взета предвид уникалността на отделния организъм.
Цеков подчертава, че използването на индивидуални дози за лечение на рак всъщност не е ново откритие. Професорът от университета „Станфорд“ Роналд Леви, който сътрудничи на „Афиджен“, е лекувал успешно пациентите си от рак, и по-точно от неходжкинов лимфом още през 80-те години именно с прилагането на персонализирани дози. Първият човек, излекуван от такъв рак, е приемал лекарство, индивидуално предписано само за този вид случай. Медицината не е възприела метода на доктор Леви поради високата цена на производство и практическата му неприложимост за онова време.
Сега, с напредването на технологията и науката, учените могат да дупликират имунната система извън човешкото тяло, да прилагат имунотерапия в лабораторни условия и да правят точна дозировка на лекарствата. Засега обаче никоя фармацевтична компания в света не предлага на пазара персонализирани лекарства за рак. Така че ако проектът на нашенеца премине изискванията на агенцията за храните и лекарствата (FDA), влиза в клиничен етап и ще бъде тестван върху хора. Цеков казва, че сътрудникът към проекта д-р Леви е готов да тества медикамента върху свои пациенти, така че клиничният етап да може да премине по бързо. Сънародникът ни се надява екипът му да влезе в процес на тестове при хора максимум до две години. Очакванията са, че когато препаратите са вече достъпни на пазара, ще бъдат продавани в Щатите и в Европа.
Цеков е родом от монтанското село Клисурица. Син е на дисидента Цеко Цеков, който е бил основател на движението за правата на човека в България и който е лежал в затвора през 1983 г. „Баща ми беше принуден да избяга в Америка през 1988 г. с помощта на един от сенаторите от Мейн. През 1991 г. дойдох аз с майка ми и сестра ми. Тогава бях на 13 години“, спомня си Цеков.
Тук българинът е завършил Вашингтонския университет със специалност микробиология. Има над 20 години опит в областта на биотехнологията и биомедицината. Освен това има над 12 г. дейност като академичен учен и е написал редица трудове и статии, които са сочени за пример в тези среди. Цеков казва, че има 20 години разлика между науката и леглото на пациента, т.е. медицината не прилага достатъчно научните открития.
За България допълва, че се развива в правилната посока в сферата на биотехнологиите, защото вече има създаден климат на възможности, но липсва бизнес усетът. „Искам да помогна на България. В областта, в която работя аз, тя е в един преходен момент. Добре е, че сме в Европейския съюз, откъдето получаваме средства. Не знам обаче дали някой има таланта да направи подобно нещо, което правим ние в моята компания.“
Източник: BG-VOICE