Орфей бил син на Калиопа и Еагър. Според  митологията той бил най-добрият музикант и поет, чиито песни омагьосвали дивите зверове и карали дори скалите и дърветата да оживеят. Когато Евридика – жената на Орфей, умряла след ухапване от змия, Орфей отишъл в подземния свят, за да си я върне. Легендите разказват, че мястото, където той отишъл, за да си върне Евридика е Дяволското гърло /30 км от Гела/. Неговите песни били толкова хубави, че Хадес най-накрая се съгласил Евридика да се завърне в живия свят.Обаче Орфей трябвало да спази едно условие: да не обръща поглед назад, докато води Евридика нагоре. И точно преди двамата да стигнат до горния свят, Орфей погледнал назад и Евридика потънала отново в подземния свят. Орфей бил неутешим при повторната загуба на жена си. Той избягвал компанията на жени и странял от обикновените човешки радости. Група вакханки, поклоннички на Дионис, се натъкнали на Орфей един ден, докато той седял и свирил под едно дърво. Те го нападнали, замеряли го с камъни, дървета, и всичко друго до което могли да се докопат. Обаче музиката на Орфей била толкова хубава, че омагьосала дори и неодушувените предмети, и всичко, което било запратено по него, не го удряло. Най-накрая вакханките го нападнали със своите собствени ръце и го разкъсали на парчета. Главата на Орфей се понесла по течението на река Гела, като все още пеела и се спряла да почине едва на остров Лесбос.