Институтът по български език на БАН представи българския диалектен атлас, съобщава бТВ.
В него ще намерите любопитна информация за говора в страната ни и освен това, ако го изучите добре, ще знаете кой от къде е, без да се налага да го питате изрично.
Ето пример: „Хубах меш не се бои от деш” – това е на еркечкия говор, който се използва около Варна.
Означава „хубав мъж не се бои от дъжд” – там просто не могат да изрекат фонемата „ъ”.
Трудът представлява заключителната част от фундаменталното лингвистично изследване „Български диалектен атлас. Обобщаващ том“. Той съдържа 145 цветни карти, коментари, списъци и показалци към тях, отразяващи най-ярките особености на морфологичната система, съобщиха от пресцентъра на БАН.
Атласът позволява да се проследи нагледно разпространението на онези характерни езикови особености, които отличават българския език от останалите славянски езици. Явленията са картографирани в пълния обхват на българското езиково землище на диалектно равнище.
Всички, които проявяват интерес към изданието може да присъстват на представянето на труда на 31 януари от 11 ч. в Големия салон на БАН.
В „Български диалектен атлас. Обобщаващ том. IV. Морфология“ се разкриват типологичните особености на българския език, отразени в лингвогеографски план в целия обхват на българското езиково землище на диалектно равнище. Картите са изработени въз основа на теренен материал и материали от писмени източници от над 2 300 селища, разположени във и извън съвременните държавни граници на Република България. Трудът съдържа 145 цветни карти, коментари, списъци и показалци към тях, отразяващи най-ярките особености на морфологичната система. Легендите и цветовото решение на картите са ориентирани към историческата интерпретация на картографираните явления.
Атласът има значение не само за диалектологията, но и за други области от лингвистиката, както и за славистиката, балканистиката, европеистиката и други хуманитарни науки като историята, етнологията, фолклористиката. Той има и научно-приложна стойност – може да се използва при обучението на ученици и студенти, в работата на журналисти и дипломати. Атласът предоставя богат материал за задълбочаването на знанията за родния език и за повишаването на езиковата култура.
Българският език се характеризира както със своето специфично структурно единство, така и с многообразието на териториалните си диалекти. Познанието за народните говори на даден език е от първостепенна важност за изучаването на неговата история, за мястото му сред другите сродни и съседни езици, за същността и пътищата на развитие на неговата езикова норма.
Българският диалектен атлас проследява в детайли диалектните особености на българския език на различни равнища – фонетично, морфологично, синтактично и лексикално.
Показва основните диалектни области на цялата територия на българското езиково землище и дава възможност на широката общественост да се запознае с основните български диалекти, да проследи техните граници.
Основната двудялба на българските диалекти на източни (с изговор бял) и западни (с изговор бел) се отразява чрез двата типа цветове – топли и студени. По-нататък границите на диалектните области се оцветяват чрез нюанси на тези цветове, а границите на диалектите в областите – чрез вътрешни линии, обединяващи групи от специфични диалектни явления, които ги характеризират.
Чрез вътрешни изоглоси и щриховки са отразени и някои допълнителни типологични особености на диалектите, които свързват не само съседни, но и географски отдалечени говори.