Завършиха теренните археологически проучвания през 2017 г. на средновековния град Лютица край Ивайловград. Установени са останките от базилика, гробищна църква, водохранилище и масивна каменна сграда, разположена до входа на укреплението.
Каменната сграда до входа е проучвана от 2011 г., когато бе открит масивен златен пръстен от началото на XIII век. Тя се е разпростирала на площ от 190 кв. м и е била на два етажа поне, като нейното съществуване и експлоатация е над петстотин години – вероятно още от IX век, до края на XIII в.
През 1275 г. между Константинопол и Рим е сключена уния за приемане на „Свето причастие“ от православния свят, което българското население не възприема добре и от италийския полуостров и Сицилия са изпратени наказателни отряди, които опустошават цяла Тракия, стигайки и до Света Гора.
панорама Лютица
В житие на Зографските монаси е описано изключително драматичното унищожение, нанесено от латините над българските свещенослужители и на книжнина, запазена от времето на цар Симеон и Иван Асен II. Въпреки че крепостта е разрушена от рицарите на Неапол, до момента в сградата, сред опожарените руини, са събрани три изцяло запазени шпори на западни конници.
За петте археологически сезона до 2016 г. от сградата са събрани 492 предмета, от които 255 монети, а през 2017-а – нови 300 находки, от които повече от половината са монети. Най – сериозен интерес представлява сребърен грош на цар Иван Александър, открит в последните дни на проучването. Това е първият предмет от Лютица, доказващ категорично, по археологически път, това, което се знаеше до момента по исторически данни.
откриване на желязна шпора
