Давид Василев е роден в Стара Загора, през 1981 г. Когато преди 15-тина години заминава за Щатите, Давид започва да пътува из страната и да търси вдъхновение в културните контрасти на континента.
Посещава някои забравени места и открива такива, където времето е спряло, а хората живеят напълно свой живот, откъснати от останалия свят.
„Следвам инстинктите си, без да гледам назад и това ме е завело на вдъхновяващи места”, казва младият фотограф.
По време на една от екскурзиите си той посещава колонии на хутерити, живеещи в Дакота. Да намериш хутеритите е като да търсиш съкровище. Без карта. Защото тях ги няма отбелязани на нито една.
Информацията за съществуването им се носи като легенда от уста на уста.
Записване за 7. и 12. клас
Целогодишни курсове по БЕЛ, Математика и Английски език
Местата се запълват бързо!
„На мен за тях ми разказаха индианците Лакота и разни фермери”, спомня си Даво, както го наричат приятелите му.
Старозагорецът тръгва сам с колата си, но след два дни търсене и лутане в непознатото, попада в истинско приключение. Бензинът му свършва някъде в прерията.
На място, където няма жива душа.
„И така в нищото, след около три часа чакане, се появи един човек с комбайн, който ми даде бензин. Оказа се, че е хутерит”, разказва пред Lifebites.bg преживяването си младият фотограф.
Давид прекарва с хутеритите около месец.
„Живеят далече от всичко на колонии от по 100-200 души. Говорят като първи език немски. Избягали са от безбожния свят, а животът им е подчинен изцяло на религията и Библията.
Правят си всичко сами – от храната до дрехите. Зареждат бензин от преминаващи камиони, а до градовете ходят веднъж годишно”, обяснява старозагорецът.
Описва хутеритите като страшно гостоприемни, макар никой от тях да не е разбирал на какво се дължи присъствието му при тях или да е имал понятие какво е това фотография.
„Не бяха виждали много хора с шарени фланелки и шорти”, смее се днес Давид, който успява да направи уникални кадри на тази малко позната общност.
Липсата на информация и загадъчността им са сред мотивите младият българин да се впусне в издирване на хутеритите.
„Водеха скромно съществуване, което исках за запечатам на лента. С времето те свикнаха, че съм там и постепенно игнорираха присъствието ми. Тогава наблюдавах и заснех ежедневието им”, разказва Даво и се сеща за един от най-впечатляващите моменти по време на престоя си в Дакота:
„Никога няма да забравя децата. Един ден момиче с любопитни очи се приближи до мен тихо и попита: „Виждал ли си океана?”
Портретите на хутеритите вече бяха представени пред българска и македонска публика това лято. От няколко дни са достъпни и за жителите на Ню Йорк, където фотографът откри последната си изложба.
Кои са хутеритите?
След смъртта на Якоб Хутер, на чието име е кръстена този вид религиозна общност, през 1536 г., последователите му продължават да живеят на групи.
Те вярват безапелационно в мира, а след 19-ти век започват да търсят нови домове и се разселват из Северна Америка. За около 125 години те успяват да се разрастнат и от 400 души да станат 42 хиляди. Днес повечето колонии на хутерите се намират в Западна Канада и САЩ.
*Материалът е на lifebites.bg.