Давид Василев е роден в Стара Загора, през 1981 г. Когато преди 15-тина години заминава за Щатите, Давид започва да пътува из страната и да търси вдъхновение в културните контрасти на континента.
Посещава някои забравени места и открива такива, където времето е спряло, а хората живеят напълно свой живот, откъснати от останалия свят.
„Следвам инстинктите си, без да гледам назад и това ме е завело на вдъхновяващи места”, казва младият фотограф.
По време на една от екскурзиите си той посещава колонии на хутерити, живеещи в Дакота. Да намериш хутеритите е като да търсиш съкровище. Без карта. Защото тях ги няма отбелязани на нито една.
Информацията за съществуването им се носи като легенда от уста на уста.
„На мен за тях ми разказаха индианците Лакота и разни фермери”, спомня си Даво, както го наричат приятелите му.
Старозагорецът тръгва сам с колата си, но след два дни търсене и лутане в непознатото, попада в истинско приключение. Бензинът му свършва някъде в прерията.
На място, където няма жива душа.
„И така в нищото, след около три часа чакане, се появи един човек с комбайн, който ми даде бензин. Оказа се, че е хутерит”, разказва пред Lifebites.bg преживяването си младият фотограф.
Давид прекарва с хутеритите около месец.
„Живеят далече от всичко на колонии от по 100-200 души. Говорят като първи език немски. Избягали са от безбожния свят, а животът им е подчинен изцяло на религията и Библията.
Правят си всичко сами – от храната до дрехите. Зареждат бензин от преминаващи камиони, а до градовете ходят веднъж годишно”, обяснява старозагорецът.
Описва хутеритите като страшно гостоприемни, макар никой от тях да не е разбирал на какво се дължи присъствието му при тях или да е имал понятие какво е това фотография.
„Не бяха виждали много хора с шарени фланелки и шорти”, смее се днес Давид, който успява да направи уникални кадри на тази малко позната общност.
Липсата на информация и загадъчността им са сред мотивите младият българин да се впусне в издирване на хутеритите.
„Водеха скромно съществуване, което исках за запечатам на лента. С времето те свикнаха, че съм там и постепенно игнорираха присъствието ми. Тогава наблюдавах и заснех ежедневието им”, разказва Даво и се сеща за един от най-впечатляващите моменти по време на престоя си в Дакота: 
„Никога няма да забравя децата. Един ден момиче с любопитни очи се приближи до мен тихо и попита: „Виждал ли си океана?”
Портретите на хутеритите вече бяха представени пред българска и македонска публика това лято. От няколко дни са достъпни и за жителите на Ню Йорк, където фотографът откри последната си изложба.
Кои са хутеритите?
След смъртта на Якоб Хутер, на чието име е кръстена този вид религиозна общност, през 1536 г., последователите му продължават да живеят на групи.
Те вярват безапелационно в мира, а след 19-ти век започват да търсят нови домове и се разселват из Северна Америка. За около 125 години те успяват да се разрастнат и от 400 души да станат 42 хиляди. Днес повечето колонии на хутерите се намират в Западна Канада и САЩ.
*Материалът е на lifebites.bg.