Ниските ридове на Странджа и необятният лес на планината от векове крият китни селца, в които легендите и сказанията се сливат с историята като в красива приказка. Тук през османско време хората са успявали да укрият от турците най-хубавите си моми, пише Царево инфо.
Една от тях била Нуна. Харесал я обаче турски военачалник, който по случайност минал през селото на път за Малко Търново. Той я пожелал и решил да я отведе в харема си. Нуна не се съгласила и го подложила на изпитание: ще бъде негова, ако той мине оттам, откъдето тя би могла. Ако се провали, ще остави нея и селото на мира. Запленен от красотата ѝ, военачалникът се съгласил. Нуна събрала мъжете от селото, наклали огън и пръснали жаравата, а момата минала през нея. Турчинът се опитал, но не успял. Въпреки това удържал на думата си и оставил девойката и селото на мира.
Легендата за Нуна се разказва в село Българи. Сгушено между лъките на река Велека, то и до днес е съхранило мистичния танц на нестинарите. Съхранило е и споменът за баба Злата – внучката на Нуна. Баба Злата била последната истинска нестинарка от селото.
Баба Злата влязла за първи път в огъня на Голямото аязмо – най-старото, тачено и мистично аязмо на Св. Св. Константин и Елена, най-святото място за нестинарите. То се намира южно от Граматиково, на около 6-7 км над река Велека в местността Влаховски дол. Нарича се още Родината и се вярва, че мястото е свещено, защото на неговата поляна (хорище) за първи път са се провели нестинарски игри.
Още по-мистично било прихващането на баба Злата – състоянието, което я обземало преди игрите. Нейният внук разказва, че когато наближавал празника на Св. Св. Константин и Елена (3 и 4 юни), жената започвала да изстива. Обземала я треска три дни преди празника. И въпреки че било лято, тя искала да ѝ палят 2 печки с дърва – едната да ѝ топли гърба, а в другата си е слагала краката, за да ги стопли. На самия празник тялото ѝ ставало ледено студено. Баба Злата винаги танцувала с пуснати краища на забрадката си (долбена). Случвало се по време на игрите забрадката ѝ да падне в жаравата и тя да я вдигне след 2-3 обиколки. По кърпата ѝ нямало никакви следи от изгаряне.
Ето какво е обяснението на местните хора за този феномен:
Баба Злата не е запомнена само с танците си. Тя имала съществена роля и в малкото затворено общество на нестинарите. В началото се приемало, че в огъня могат да играят само жени, които с танците и с босите си крака изкупват греховете на всички в селото. Една от тях бивала определяна като Главна. Това обикновено била най-възрастната жена, която притежавала най-добрите умения и имала дарбата да предсказва бъдещето.
С нейното мнение се съобразявали всички в селото. Нейно задължение било да ушие ризите, с които се обличат иконите, преди да бъдат взети за игра в огъня. Най–съществената ѝ роля обаче била да определи Епитропа на селото измежду най-честния и отдаден на бога мъж. Волята и решението на Главната нестинарка се изпълнявали безпрекословно. Последната Главна нестинарка на с. Българи била именно Баба Злата Даскалова. Жителите на с. Българи твърдят, че нейните предсказания за бъдещето на България от 1940 г. досега са се сбъднали.
Няколко години преди смъртта си баба Злата спира да играе в огъня поради старост. Последните ѝ нестинарски игри са били през 1964 г. Последната нестинарка от с. Българи умира на 31 януари 1970 година. За съжаление нито едно от петте ѝ деца не наследява традициите от нея.
И до ден днешен къщата ѝ – сега вила „Нестинарка“, може да се види в югоизточния край на селото, откъдето се открива великолепна панорама към мистичните гори на Странджа планина.