Емилиян Евдокимов - фотографът, запленен от планинската красота

Споделете:

Вече ви срещнахме с фотографите, влюбени в Малка България. Представихме ви Чавдар Чернев, Андрей Андреев, Ивайло Маджаров, Емил Рашковски, Албена Маркова, Пламен Андреев, Асен Великов, Ивайло Петров и техните невероятни снимки от България.

Сега ще ви запознаем и с още един талантлив фотограф – Емилиян Евдокимов.

Той е на 37 години и е от Видин. По професия е учител, като е завършил Музикалната академия в Пловдив. Казва, че обожава планината, като за него това е „мястото за релаксация, зареждане, наслада за очите и душата, необходимо усилие, което те кара да се чувстваш истински жив и можеш да се свържеш със себе си, да притихнеш и да се хармонизираш“.

Ето какво сподели пред LittleBG за България, фотографията и…

Откога се занимавате с фотография, как се запалихте?

Може би досега ми с изкуството и в частност музиката е развило в мен потребност да търся и се докосвам до красотата, а тя неизменно присъства в хармонията и магията на природните гледки. Малко по-късно се зароди у мен и силното желание да ги запечатвам тези моменти с фотоапарата.

Първо беше просто ходенето по планини, върхове, пешеходен туризъм и любителско снимане с компактен апарат, с цел по-скоро един спомен от местата, на които съм бил. Естествено, бях запленен от планинската красота и исках да пресъздам и запечатам тези гледки, за да мога да се зареждам от тях, гледайки ги, когато не съм там, а и да ги покажа и на други хора.

Така някак неусетно и съвсем естествено се запалих по пейзажната фотография. Покрай контактите и разговорите с приятели с повече опит във фотографията, разбрах, че ми е нужна по-добра фототехника, снимане предимно по изгрев и по залез, многократно посещаване на едни и същи места, защото всеки път условията са много различни, планиране и също така, че хубавите снимки се правят при лошо и динамично време. По-сериозно снимам от около 3 години и се радвам, че сбъдвам една своя мечта.

Кога и какво обичате да снимате?

Снимам предимно пейзажи, най-вече свързани с планината и то по изгрев и залез, когато светлинната е по-мека, сенките по-дълбоки, контраста и наситеността на цветовете се засилва, има повече драматизъм в сцената. Невероятно е усещането да си на някой връх и да наблюдаваш и съпреживяваш тези моменти, а още повече и да може да ги претвориш в картини с фотоапарата.

Понякога обаче съжалявам, че не мога пълноценно да се насладя на тези кратки и магични мигове, поради трескавата бързина при смяна и търсене на позиции и композиции, напрегнатото внимание, настройки на апарата, защото буквално това са няколко минути необикновена красота и всичко много бързо отминава. Любимите ми сезони за снимане са есента с шарените багри и многообразието на цветовете и зимата с белоснежната чистота и сурова красота.

Къде обичате да снимате в България?

Обичам да снимам навсякъде, където има интересни места, най-често ходя във Врачански Балкан и Белоградчик, като най-близки за мен дестинации. А любимата ми планина е Пирин и винаги с голямо удоволствие и трепет я посещавам.

Любимата ви снимка, заснета в България…

За мен всяка снимка е много ценна, защото винаги я свързвам с емоцията, която съм изпитал в дадения момент, с преживяване, с някаква случка, с положено усилие, неща, които не се виждат от човека, който я гледа, но за мен значат много. Естествено имам няколко по-любими кадъра, които са такива най-вече, защото са били трудни за заснемане, при по-лоши и рискови условия, когато емоцията и адреналина са били най-силни.

Какво мечтаете да снимате (в България)?

Мечта е силна дума, свързана със снимане в България, защото не е толкова трудно осъществимо, но много искам да снимам есен и зима в Родопите, които все ми убягват, Пирин през зимата (надявам се тази да се случи). А иначе като мечта ми е да се докосна до Хималаите, Алпите, Патагония, Исландия, Норвежките фиорди, Нова Зеландия, Скалистите планини на Северна Америка и много други.

Ето и снимки на Емилиян Евдокимов