Крепостта Лютица край Ивайловград отново изненада археолозите с рядка находка. Там беше намерена монета на цар Иван Асен II, която е 26-ият екземпляр от откритите досега в България при редовни археологически проучвания.
Обектът „Лютица” е най-югоизточната опорна, важна точка при проучването на явленията в българското парично обръщение в периода Х-ХV в. Има вече представителна извадка за тези процеси, която включва досегашните находки и сега тя се допълва и обогатява с нови данни. Монетите, открити на Лютица, показват няколко основни хронологични периода.
Животът в крепостта е най-активен в периода 1204-1246/1250 г. Още при цар Калоян градът влиза в границите на Българското царство, като населението в него активно използва същите медни парични знаци (медни монети), които българският вестарх налага в цялата държава.
Нумизматичният материал доказва безспорно, че през Средновековието крепостта Лютица е в границите на Българското царство. Монетите отразяват донякъде събитията от пролетта на 1230 г., когато, както пише Георги Акрополит, солунският деспот Теодор Дука нахлува в България със своя войска и с наемни латински рицари в долното течение на р. Марица, което поражда бърза военна операция от страна на цар Иван Асен ІІ и пленяването на ромейския деспот с цялото му семейство при с. Клокотница.
Засега това е най-югоизточната точка, където е открита билонова монета на цар Иван Асен ІІ, и то добре запазена. В поддръжка на тези исторически събития е намирането на монети на Теодор Комнин Дука, на брат му Мануил Комнин Дука и на сина му Йоан Дука.
