Яйцата в българския фолклор

яйца

За повечето българи шарените яйца, заедно с печеното агне и козунаците, са сред основните „емблеми” на Великия ден.




Защо обаче е така? Защо именно червеното яйце се явява символ на Христовото възкресение?

Според православната църква червеният цвят се свързва с Христовата кръв и кръстните мъки на Спасителя, а яйцето означава неговото Възкресение. И наистина, яйцето, което изглежда мъртво, а всъщност носи в себе си живота, се оказва подходящ символ на победата над смъртта, а също и на календарния преход от зима към пролет.

Един поглед към древните традиции показва, че в представите на много народи яйцето присъства като символ на началото и източник на живота.

Според митовете на египтяни, вавилонци, индийци, гърци и китайци, от яйце се развива вселената или отделни нейни части – земята, небето, небесните светила и пр. От яйце излизат птиците тотеми на племето, първите хора или самият бог, който създава света.

В българския фолклор също има следи от космогонични представи, свързани с яйцето, припомня БНР. В старинни детски песнички, изпълнявани в началото на пролетта, слънцето се означава като божествено яйце:

Слънце ле, слънце ле,

Богово яйце,

човека е пиленце

от тебе измътено

на света показано

В друг подобен текст се казва, че времето е кокошка, а звездите са яйца, снесени от нея. Земята също се сравнява с яйце, червено и шарено, а животът е пиленцето, което се излюпва от него.

Запазени са и гатанки, които представят звездите като „небесни” яйца, например:

Пълно сито с яйца, на средата патица. Що е то? (Небето със звездите и месеца).

Или: Един кон из яйца ходи, а ни едно яйце не строши (Месецът и звездите).

Друга любопитна гатанка представя яйцето като къща – още един символичен образ на вселената: Зид зидосано, вар варосано, нийде дупка няма.

яйца

Според народните вярвания яйцето притежава голяма магическа сила, затова се използва при различни ритуали. С него може да се бае или да се проверява дали човек пострадал от лоши очи: баячката държи яйцето над главата на болния и ако е урочасан, то се изпотява.

Вярва се, че ако една жена е магьосница, тя може да излюпи вълшебно пиле. Трябва да вземе яйце с два жълтъка и да го топли под мишницата си 40 дни. Тогава ще се излюпи двуглаво пиле, мамниче, което може да обира плодородието на чуждите ниви и да го носи на господарката си.

В приказките пък се разказва за магьосници или чудовища, чиято силата се крие в яйце – щом юнакът го намери и счупи, злодеят тутакси умира.

Най-голяма сила обаче се приписва на великденското червено яйце. С него се бае и лекува, развалят се магии. По традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък от най-възрастната жена в семейството. В миналото в една заможна селска къща се боядисвали около 500-600 яйца – за да стигнат до Спасовден и да има за всички домашни, а също за роднини и гости, за сиромаси и пътници.

При строеж на нова къща в основите ѝ също се слага червено яйце – да е здрава и късметлия. На Великден червени яйца се носят и в църквата, като се оставят пред иконите. С тях също се отговява – за първи път се хапва блажно след дългия пост.
Особен смисъл имат тъй наречените писани яйца, наричани още шарени перашки. Те не са предназначени за ядене, а се подаряват на особено близки и обичани хора и се пазят като скъп спомен. Оттам идва и поговорката Гледат го като писано яйце.

яйцаЯйцата се пишат на разпети петък от моми и млади булки. Момите ги подаряват на любимите си, а булките – на съпруга, родителите, кума или девера. Обикновено съдържанието се изважда от яйцето през две малки дупчици, след което черупката се украсява по специална технология.




Най-често се рисуват фигури с разтопен восък, които остават бели при боядисването или се полагат цветни бои. Шарките се родеят с бродерията и всяка от тях има особена символика. В някои райони се добавят и пискюлчета от разноцветна вълна, залепени с восък – такова яйце се казва китанче. В манастирите пък се е практикувал друг начин за украса – с помощта на миниатюрни ножчета монасите резбари извайвали върху черупката сюжети от Евангелието или чудни орнаменти, заимствани от църковните книги.

Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×