Начало Малка България Руслан Мъйнов: В Малка България липсва усещане за единение

Руслан Мъйнов: В Малка България липсва усещане за единение

0 Коментар

Спомням си колко единни, колко цялостни се чувствахме всички. Това, което сега липсва и в толкова Малка България – липса на единение, усещане за единност, за братство, за екипност.

Тази тъжна констатация е на актьора Руслан Мъйнов. Той няма нужда от представяне. Името му е добре познато на българите вече 20 години. Пред Радио София Руслан разказа за пътя на едно момче от украинския град Измаил до големите сцени в България.

Казва, че детството му е преминало в Съветския съюз. Но без да влага никакъв политически подтекст, а като акцентира върху обединението на много култури и народи в една огромна страна, шарена, цветна и мултикултурна. И тези особености оставят своя характерен отпечатък върху всеки, който е израснал и възпитан там.

За годините в НАТФИЗ Руслан Мъйнов сподели, че са го научили на трудолюбие, дисциплина и отговорно отношение към професията.

Всъщност на дисциплина не се е налагало да се учим кой знае колко, защото ние в онези времена по принцип бяхме много по-дисциплинирани и много по-стегнати от сегашните млади хора. И не го казвам като обвинение. Просто сегашните времена са други, хората са други, с друга ефективност, с друго усещане за свобода. Ние бяхме малко като „коне с капаци“.

Когато идва в България от Украйна, Руслан говори български, но доста по-различен, в известна степен архаичен и променен под влияние на руския език и на местния говор. Актьорът обаче си спомня, че той носи в себе си много чар и много топлина, под влияние на близките човешки отношения в малките местни общности. Днес той не само си спомня с умиление за този говор, но е съхранил и частица от фолклора на едно отминало време чрез записи на песни, изпълнявани от баба му. И нещо повече, решил е да възроди тези песни, да ги презапише и да ги запази по този начин за бъдещите поколения.

В заключение Руслан Мъйнов определя съвсем категорично и аргументирано щастието като нещо относително:

В един период от живота си човек възприема щастието тогава, когато има страшно много работа и е много търсен. В друг момент от живота сме щастливи, когато сме много обичани. В друг период сме щастливи, когато сме разбрани от хората около нас, от нашата публика, от приятелите, роднините. И аз много се радвам, че това е точно така, защото това означва, че ние се променяме, ние се развиваме, ние ставаме други. Което всъщност е целта на живота изобщо.

0 Коментар
0

Подобни публикации

Оставете коментар

* Използвайки този формуляр, вие се съгласявате със съхранението и обработката на вашите данни от този уебсайт.

Този уебсайт използва "бисквитки", за да подобри вашето преживяване и стриктна политика за поверителност при обработка на Вашите лични данни. Приемам Политика за поверителност