Начало BG Открития Какво ни разкриват следите от Пресияновите и Куберовите прабългари?

Какво ни разкриват следите от Пресияновите и Куберовите прабългари?

0 Коментар
esteto.bg

В опит да се направи карта на неизвестните некрополи в района на Югозападните Родопи, с цел тяхното категоризиране и по-добро опазване, изследователят Тодор Узунов откри преди време артефакт с неясно предназначение и принадлежност.

Днес обаче Узунов, който е председател на клуб SATO – Сдружение за опазване на паметниците на културата, вече има свое обяснение на открития артефакт при проучване на наричаната от него „Голяма могила“ в местността Св. Архангел над с. Дъбница.

„Това, което намерих, представлява мраморен блок с трапецовидна форма, като върху горната му страна са издълбани вписани квадрати, с улей един към друг, водещи до корито в предната част. Той не съвпада с нито един от известните дотогава артефакти от района, принадлежащи към епохата на елинистичния или трако-римския период. В процеса на проучването се оказва, че той има не каква да е, а прабългарска принадлежност. Сравнителният анализ показва, че той спада към група предмети, наричани от някои изследователи “жертвеници от преносим тип” и негови паралели се откриват в Североизточна България, Крим, Белгород и в Североизточно Каспийско море“, разказва пред 168chasa.bg Узунов, който е родом от Сатовча, но от дълги години живее в София.

Той е сезирал Инспектората към Министерството на културата и е направен подробен протокол, а „жертвеникът“ е прибран за съхранение в експозицията на древния град Никополис ад Нестум край Гоце Делчев.

Узунов твърди, че върху най-високата част от хребета има огромна могила с диаметър 56 метра, подсилена в късноантичната епоха с подпорни стени. Прилежаща към нея е сводеста цистерна за прясна питейна вода, превърната и припозната впоследствие като параклис, който местните наричат „Свети Арангел“.

Пресияновите и Куберовите прабългари

Върху самата могила има видими руини от масивна постройка, в едно от чиито помещения е открит при оглед и самият мраморен жертвеник.

„Керамиката в района показва присъствие от всички познати исторически епохи. Прецедент в случая е постройката върху самата могила, защото тя ясно говори за неосъзнаване или директно незачитане на предходния погребален обичай. Вероятно в своя първоначален вид сградата представлява цитадела от познатия ни средновековен тип, с представителна и административна функция“, категоричен е откривателят.

Казва, че още през 1975 г. е разбрал за открит некропол в село Туховище, община Сатовча, свързан с прабългари.

„Тогава хората с ислямско вероизповедание приемаха скептично откритието, като го смятаха за „активно мероприятие“, с цел доказване на техните български корени. То бе датирано към първата половина на IX век, като освен странности в погребалните обичаи бе открита и керамика, твърде различна от познатата ни елинска, тракийска и римска.

Днес тази история се потвърждава по безспорен начин говори за един неизвестен досега сегмент в етногенезиса на местните хора. Наличието на този мраморен артефакт в цитаделата от дъбнишката могила навежда на извода за трайно упражняване на прабългарско военно и административно управление в този район“, смята Узунов.

Изследователят казва, че в чисто исторически план се разкрива една история за българо-византийските отношения от времето на хан Пресиян.

Некрополът в Туховище, вече става ясно, е част от все още неизследвани некрополи и следи от Пресиянови и Куберови прабългари в Неврокопското поле.

„Построяването на цитадела, в която бе открит артефактът, говори за трайните намерения на българите към региона и упражняването на военна и административна власт в един продължителен период от време. Това е и първото присъединяване на региона към българската държава, поради което опазването на този обект е от особено важно значение за българската история“, твърди Узунов.

Досега на археологията бяха познати подобни артефакти в Северна България, но за първи път се открива такъв и в южната част на страната ни.

Изследователят се надява последващите археологически проучвания да запълнят една празнина в нашата историография, а и да превърнат района в туристическа атракция.

Преди няколко години Тодор Узунов откри и праисторическа лечебница на 7000 години, на север от тракийското светилище Градище край село Долно Дряново. Там той е намерил фрагменти на съдове не само от тракийския и късноантичния период, а и от времето на каменно-медната епоха.

Скални блокове са образували проход, наричан „промушкалка“. Върху покривната му част има три ями за приношения. Преминавайки през тунела, човек се озовава на голяма каменна площадка, оградена от масивни блокове. Изправеният камък е с формата на човешка глава. Узунов е убеден, че това е своеобразна праисторическа лечебница, където хората са идвали да оставят своята болка и страдание.

armageddonsports.com
0 Коментар
0

Подобни публикации

Оставете коментар

* Използвайки този формуляр, вие се съгласявате със съхранението и обработката на вашите данни от този уебсайт.

Този уебсайт използва "бисквитки", за да подобри вашето преживяване и стриктна политика за поверителност при обработка на Вашите лични данни. Приемам Политика за поверителност