Етнографският музей “Дунавски риболов и лодкостроене” и Архитектурният ансамбъл “Рибарска махала” в Тутракан очакват да бъдат вписани в списъка на световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Музеят и рибарското селище са уникални и единствени по рода си, по поречието на Дунав.
Архитектурният ансамбъл „Рибарска махала” е единственото у нас естествено обособило се рибарско селище край реката. Възникнало е в средата на 19-ти век, когато градът се утвърждава като център на дунавския риболов. От него са изнасяли риба, рибено масло и хайвер за вътрешността на страната, и в много европейски държави. Голяма част от къщите в селището са реставрирани.
Петър Бойчев, директор Исторически музей – Тутракан разказва пред БНТ: “Това са възрожденски къщи от периода на Възраждането – автентични, малки, схлупени къщи. Целта е да възстановим тези рибарски къщи и да възстановим занаятите в тях или един музей на открито да направим.”
В миналото, при население от 8 хиляди души професионалните рибари са били близо 2 300. В зимните месеци от единия до другия край на Тутракан, по брега на Дунав е имало над 1 000 лодки на пристан.
Анка Монева, аниматор в “Рибарска махала” казва, че “в началото на двайсети век е имало седем работилници за произвеждане на прочутата лодка “Тутраканка”, с която нашите рибари са извършвали риболов в продължение на 600 км – от Видин до устието на реката в Черно море.”
Етнографският музей „Дунавски риболов и лодкостроене” също е единствен не само у нас, но и по поречието на река Дунав. Има богат фотодокументален фонд, посветен на огромните екземпляри на уловените от тутраканските рибари и колегите им от дунавските градове риби.
Петър Бойчев, директор Исторически музей – Тутракан, споделя още: “Рибарският музей е открит в 1974 година, като там са изложени всички необходими пособия за риболов и уреди от античността до наше време.”
В Силистренско само резерватът Сребърна е в Списъка на ЮНЕСКО като паметник на природното наследство. Той е вписан в него още през 1983 година.