Той е само на 23 г., а вече е сензация. В Армения, Италия и Румъния знаят не само неговото име, но и песните му. Обичат го и му връчват награда след награда.
Той е Вилислав Андреев. Упорит като истински козирог, не спира да катери върховете в своята музикална кариера.
Още от дете, едва на 10 г., хваща микрофона и прави първите си стъпки в пеенето. Рамо му дава известната преподавателка по класическо пеене Мария Касабова във Велико Търново, откъде е родом Вили. След това го „подхваща“ най-добрият педагог по поп и джаз Венелина Пъневска.
И наградите не закъсняват – печели редица от конкурси за млади таланти както в България, така и чужбина – Армения, Италия, Румъния и др.
Печели първа награда от Международния конкурс за поп изпълнители „Евроталант“ в Салерно, Италия. В класирането след България следват домакинът Италия, а третото място остава за Русия.
И макар че е завършил Природоматематическата гимназия „Васил Друмев“ в родния си град, с профил „Биология и здравно образование“, музиката си остава неговата страст.
И през 2011 г. е приет в Националната музикална академия „проф. Панчо Владигеров“ – гр. София със специалност Поп и Джаз пеене в класа на Владо Димов, познат на българската публика от „Шоуто на Слави“.
Какво предстои пред младия талант Вилислав Андреев и какво сподели той само за читателите на LittleBG….
Кога се влюби в музиката и реши да й се отдадеш?
Не си спомням кога точно се влюбих в музиката, просто защото още от много малък знаех, че това е моят път и че това ще бъде нещото, с което ще се занимавам. Като дете за празниците не исках поредната кола с дистанционно управление, а например CD плеър, синтезатор, слушалки и други неща, свързани с музиката. Обичах да пея. Вкъщи постоянно звучеше музика. Любимо ми беше да си пусна „Баламос“ на Енрике Иглесиас (тогава беше огромен хит) и да си представям, че пея на огромна сцена пред хиляди хора.
Кой пръв те „запозна“ с музиката?
Първите си стъпки в музиката направих при търновската преподавателка по класическо пеене Мария Касабова, но след време тя усети, че оперното пеене не ме влече и ме запозна с човека, които направи от мен това, което съм днес – Венелина Пъневска. Това е един не само страхотен вокален педагог, но и невероятен човек. Тя ме насочи да продължа образованието си в Музикалната академия в София и ме подготви. Виждаме се все по-рядко, но пък се чуваме много често. Мога да разчитам на нея за съвет във всяко едно отношение. Винаги е до мен и вече я чувствам като част от семейството, като втора майка.
С времето много променях музикалния си вкус и така се обогатявах. Например, като по-малък не харесвах джаз или соул, а сега доста често си пускам такава музика. В момента слушам всякакъв стил музика, стига да е стойностна и да вълнува. Не обичам посредствеността! Учил съм се както от българските ни поп изпълнители като Васил Найденов, Орлин Горанов, Васил Петров, Графа, така и от световни имена като Michael Buble, Jason Mraz, Enrique Iglesias, Ricky Martin, Jamie Cullum, Josh Groban, James Arthur и много други.
Спечелил си престижен конкурс „Евроталант”, в Салерно, Италия. С какво спечели италианците?
Да! През януари се завърнах от Италия с поредното голямо постижение за мен. Първият конкурсен ден се представих с песента на Албинони „Адажио“, която изпях на италиански и получих специални поздравления от журито за изпълнението и текста. Казаха „Пееш като италианец!“. За втория ден оставиха само 6 участници от 18. Тогава се представих с френската песен “Tu vas me detruire”, от мюзикъла „Парижката Св. Богородица“. Много бях щастлив, когато разбрах, че съм събрал максимум точки. И така се завърнах в България с поредното признание за мен от такъв престижен форум. През изминалата година спечелих Гранд при в Армения, а малко след това и първо място в Румъния на друг конкурс за млади таланти, където всъщност ме забелязаха и ме поканиха в Италия.
А след Италия – накъде?
След победата ми в Италия, получих доста покани за международни конкурси и фестивали, сред които в Малта, Словения, Швейцария, Турция, Испания и Литва. Аз се спрях на много престижен конкурс за песен в Испания, където ще се представя с дебютния си сингъл, който предстои да излезе идната седмица. Той ще се проведе в Тенерифе през юли и в момента търся финансиране, за да успея да осъществя пътуването си до там.
Какво да очакваме от Вилислав Андреев?
В момента предстои да излезе първият ми сингъл и видеото към него. Песента се казва „Знаеш как“ по музика на Symphonics и текст на Гери Турийска. Режисьор на клипа е Виктор Антонов – Рик.
Нямам търпение вече да го пусна и да стигне до хората. Песента носи страхотен заряд и послание. Надявам се да бъде оценена. Предстоят ми доста участия в София и провинцията, които ще трябва да съчетая и с изпитите си в Музикалната академия, защото тази година завършвам. Предстои ми през май да направя концерт в София, за който вашите читатели ще могат да разберат скоро от моята страница във Фейсбук.
Какво е за теб България?
За мен България, освен родина, е нещо много скъпо и свято. Винаги е в сърцето ми, където и да съм по света, и по-точно Търново. Много обичам родния си град. Неслучайно го определят за най-красивия в България. Прибирам се рядко заради ангажиментите си и университета, но пък като си отида са застоявам поне седмица, за да мога да си почина хубаво, да смогна да се видя с всички и се връщам в София зареден и отпочинал.
Обичам да пътувам и да се запознавам с нови места, различни хора и култури. Аз съм от типа хора, които много бързо се приспособяват към средата. Не съм живял за дълго в чужбина, но често това, което ми липсва, са семейството и приятелите ми. Също, колкото и странно да прозвучи, липсва ми хаоса, който цари тук. Обичам динамиката и прекаленото спокойствие ме побърква.
Кое е любимото ти място в България, което обичаш да посещаваш, за да си почиваш?
България е много красива и сме големи късметлии, че имаме такава природа, планини и море, макар че рядко се замисляме за това и повече се оплакваме, отколкото да ценим красивото. Има много места у нас, на които все още не съм бил, но пък си имам любими от тези, на които съм бил.
Разбира се, най-любимото ми място е Търново. Там има много места за разходка, както и места със страхотни гледки.
Също така много обичам морето. Лятото с приятелите ми доста често отскачаме до южното Черноморие. Обичаме да ходим и до едно село близо до Габрово – Боженци, което е архитектурен резерват. Там е много спокойно и красиво и често ходим да се разходим до там.
Какво би изпял на българите в чужбина, които не са се връщали в родните си места с години?
Със сигурност първите песни, които ми идват наум са „Моя страна, моя България“ на Емил Димитров и „Я кажи ми облаче ле бяло“. Мисля, че няма българин по света, които не би се просълзил на някоя от тях.
Според мен българите в чужбина най-често слушат народни песни, защото така се чувстват по-близо до родината си.
Би ли напуснал България?
Вече живеем в отворен свят и времената много са се променили. Аз определено се чувствам гражданин на света. Бил съм на доста места и навсякъде съм се чувствал добре, но това може би е било, защото съм бил сред близки хора или за малко. За момента не бих напуснал България, все пак още съм студент, а и ми предстоят доста проекти, които ще реализирам тук. Но в крайна сметка нищо не пречи да градиш и паралелно кариера на световната сцена.
Както казах вече, светът е много по-отворен, отколкото преди 30-40 години, когато е било много трудно да пробиеш на Запад. Винаги давам за пример румънците, защото техните изпълнители много бързо успяха да се наложат на световния пазар. Правят музика в Румъния и я продават по целия свят. Това не е невъзможно и може да се случи и при нас. Все пак тук има достатъчно талантливи и кадърни артисти.
В България е трудно да се пробие и успее – защо избра България за своето музикално развитие?
Никога не съм си правил планове относно това къде да започна музикалната си кариера. Ако трябва да бъда честен, искаше ми се да уча музика във Великобритания, но просто не можехме да си го позволим със семейството ми.
Избрах България – и не съжалявам.
Винаги го има варианта и да зарежеш всичко и просто да заминеш и да започнеш да градиш живота си от нулата. Имал съм предложения за работа в Южна Корея, Кипър и Норвегия. Но не съм усещал, че това е моментът. И така просто се завъртяха нещата и ето предстои да излезе първия ми сингъл, а вече работим и по втори. Явно съм направил правилния избор като съм останал.