Двама българи в Кеймбридж

БГНЕС

БГНЕС




Калоян Лозанов е на 25 г. и вече е докторант по космология в University of Cambridge, а Виктор Кузманов е още студент по физика в същия университет. Двама от общо 43-мата българи в Кеймбридж.

Калоян разказва личната си история, която не се различава много от тази на другите българи в този университет.

„Получих покана да уча в Кеймбридж и заминах за там, тъй като имах изгодни финансови условия под формата на стандартната стипендия. Имах щастието да не работя по време на следването си и да се фокусирам изцяло върху науката. Получих ценни опит и знания, срещнах там хора от цял свят. Успях да позиционирам и мястото на физиката в голямата наука, но именно в Кеймбридж се зароди интересът ми към астрофизиката. А нещото, което ме привлича там е академичната атмосфера”.

Той вижда бъдещето си в университета като преподавател по астрофизика, но точно в кой университет още не знае. Възможно е да се върна в България, но мога и да остана във Великобритания, казва той.

Астрофизиката има голямо бъдеще, развива се бързо, хубавото е,че има още много неизяснени проблеми, което е шанс за учените. С Калоян сме ходили още в България по различни олимпиади, но тъй като разликата ни е 5 години не сме се засичали там, признава Виктор. Запознахме се в Кеймбридж, където учат физика много българи.

Иначе в този университет в момента следват 43 наши сънародници като половината от тях са се посветили на точните науки – компютри, математика, физика, казва той. Виктор е по-широкоформатен от Калоян.

Отсега не е сигурен, че ще се занимава един ден точно с физика. Тя му е страст, но има и други сфери, които го привличат – посветил се е на студентски политики, танцува, играе баскетбол, свири в състав. Още като ученик е посещавал лекции в Софийски университет и смята, че може да направи разликата между преподаването в нашето най-старо висше учебно заведение и Кеймбридж, то е ясно в чия полза.

Все пак, признава, че нивото на преподаване у нас в някои специалности е високо, но в родината няма необходимата база, няма лабораториите, на която се радват студентите в Кеймбридж, пише още БГНЕС. При нас, които учим физика, е практика по-късно да се насочим към сфери, свързани с програмирането, с финансите, с банките и то поради простия факт, че сме взели едни от най-тежките курсове по математика. Физиците лесно се адаптираме, споделя той. „Физиката дава изключително ценни умения”, допълва го Калоян.

Той намира България за много променена, откакто я е напуснал преди 7 години и то в по-добър аспект. Вижда повече възможности за реализация на младите хора. Очаква това да се случи и в академичната сфера, да има повече работни места за учени като себе си, в сферата на космологията, която се занимава с произхода на вселената, с Големия взрив и с историята на тази еволюция след това.

Но за момента не мисли, че е възможно да развива професионалните си интереси в България. Темата на докторантурата му е за зараждането на първите елементарни частици. И двамата физици смятат, че мотивацията на българските ученици и студенти в страната ни е ниска, защото имат недобра среда и слаба реализация след дипломирането си. В България не се усеща конкурентното начало, университетите не я предлагат.

Така България губи ценни специалисти, така необходими и на бизнеса, и на държавата. Те не виждат също логика да стоят тук и „да се трепят” за една минимална работна заплата като учени- въпрос на самоуважение е, все пак, при положение, че могат да отидат където си искат по света и да получават възнаграждение умножено по десет.

На ход е самата държава, според тях, която на практика да покаже дали образованието й е приоритет и дали младите образовани хора са добре дошли у нас. Или всичко е само приказки.

Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×