Крепостта „Царевец“ във Велико Търново е изключително интересна не само за туристите, но и за историците. Любопитно е да се разбере как е изглеждала тя по времето на Второто българско царство, когато са царували българските царе Калоян и Иван Асен II.
Екип от специалисти по компютърни игри се опитват да дадат отговори на тези въпроси, като решават да създава триизмерна визуализация на крепостта.
Туристите ще виждат онова, което реално липсва, с помощта на специални очила.
Потребителят, който иска да се разходи из крепостта, ще чува стъпките на хора, минаващи покрай него, търговци, които продават нещо, занаятчии, камбанен звън от църквите и т.н. Освен това той ще може да избере да вижда визуализацията през зимен сезон или през нощта.
Идеята в развитие е на дизайнера Марин Крънзов от Лясковец. В изглаждането на детайлите му помага Любомир Русев, програмист от Габрово.
Засега е готова визуализацията само на дворцовия комплекс, уточнява още бТВ. Целта им е да създадат виртуална реалност на всички исторически обекти в крепостта.
Екипът на студио Parizagames си е поставил за цел да е готов за 10 месеца. Все още обаче се търси финансиране.
Легендата за Царевец разказва, че там в римско време имало укрепления, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро.
Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности… Ако непосветен влезел, никога не щял да се върне жив. Във всяка зала имало безценни предмети – златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входът бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там встрани започвала галерия. Когато римляните се оттегляли, отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре.
Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.
Балдуиновата кула се намира в Царевец. Югоизточната бойна кула охранявала най-уязвимото място на крепостта Царевград Търнов, Френкхисарската порта и водоизточника на река Янтра.
Нейното наименование се свързва с легендите за латинския император Балдуин Фландърски, който след битката при Адрианапол през 1205 г. според някои безследно е изчезнал, но според други е пленен от българския цар Калоян и е намерил смъртта си в нея. През 1848 година върху запазените долни части от кулата дряновските майстори хаджи Пенко Тулешков (преселил се в града след Велчовата завера в която участвал като заклет и избран за хилядник) и брат му Гено, надстрояват помещение с масивен купол, реконструирайки я за крепостно барутхане. Съвременната кула е реставрирана през 1933 г. по проект на архитект Александър Рашенов по подобие на запазена средновековна кула от крепостта Червен, намираща се близо до Русе.