pmgvt.org
Всеки един българин се интересува от изобретения, които са направили сънародниците му. Когато кажем „български открития”, обикновено се сещаме за отдавна познати факти.
Например, първият компютър, фотоелектричнияй ефект, шестият сърдечен тон, първият пътнически самолет и най-точният календар. Безспорно всички те са много значими находки за цялото човечество.
Друго велико откритие, на което цял свят се радва, е Lactobacillus bulgaricus. Истината е, че Малка България е родила голям брой велики и будни умове.
И за щастие – продължава да ражда. Радко Котев, Петко Казанджиев и Мартин Иванов са доказателство за това. Трима млади българи, които са станали откриватели още като деца.
Първият е ученик от Националната природо-математическа гимназия, който втрещи света на науката със своя ум. Той успя да открие отговора на загадка, която мъчи човечеството в продължение на 2000 години.
npmg.org
Неговото име е Радко Котев. Условието на така наречената „Аполониева задача” е да се построи окръжност, която се допира до 3 точки. Оригиналното решение изгаря в Александрийската библиотека и никой преди Радко не е успял да стигне до него.
Но младият българин се амбицира и решава да намери решение на „нерешимото”. Радко е работил над отговора на загадката 2 години и накрая успява. Трудът му е възнаграден с отличие от Европейското състезание за млади учени в конкуренция с 85 проекта от цял свят, проведено в Лисабон. Там той получава признание, че е променил математиката завинаги.
След големия си успех Радко споделя пред българските медии, че не учи по цял ден, има си гадже, но рядко ходи по заведения. Не се определя като „смахнат учен“ и се чуди защо хората така възприемат добрите математици. Радко е твърдо решен е да продължи да открива отговори на нерешени досега задачи.
Други двама млади откриватели са Петко Казанджиев и Мартин Иванов. Тяхното откритие също е в сферата на математиката и е не по-малко значимо от това на Радко.
pmgvt.org
Тинейджърите учат в ПМГ „Васил Друмев” във Велико Търново. Двете деца са много амбициозни и след дълги размишления успяват да докажат, че константата на Капрекар, която е валидна за четирицифрени числа, всъщност може да бъде създадена и за многоцифрени числа. Откритието им дава шанс да заминат на световен кръг на математическо състезание в Москва.
Двамата са изцяло омагьосани от математиката. Всяко лято те се занимават самостоятелно с интересната наука, а през учебната година усилено решават задачи с повишена трудност.
Петко иска да продължи да се занимава с математика в чужбина, докато Мартин се е насочил към България и е избрал Софийски университет.
Петко и Мартин се надяват откритието им да бъде наречено с техните имена. Дали това ще се случи – остава да разберем.