wikipedia
200 на ден искат да са българи. А има ли такива, които не искат?
Оказва се, българите, които са се отказали от българското си гражданство, са доста по-малко от желаещите да станат българи. За 2015 г. 301 българи са заявили желанието си да се откажат от гражданството си, показа проверка на в. „Монитор“.
Данните са валидни към 11 ноември 2015 г. За 2014 г. хората, отказали се от родното гражданство, са двойно по-малко – 155 души.
Причината за отказа най-често е фактът, че сънародниците ни кандидатстват за гражданство в държави, които изискват хората да изоставят родното гражданство, за да приемат чуждото.
Страните, в които се установяват най-голяма част от българите, са Холандия, Австрия и Норвегия. И трите държави са сред страните, които забраняват двойно гражданство.
Холандия, води класацията на страните, заради които нашенци са се отказали от родния паспорт. През 2013 г. общо 105 българи са предали доброволно нашенските си лични карти, а през 2014 г. броят им е спаднал до 67. В кралството изключение от забраната за второ гражданство се прави само за децата, родени в страната с родител от друга националност.
В същото време има и българи, които се отказват от българското си гражданство заради трето гражданство. Няма държава в света, която да позволява легално да имаме по три паспорта и съответно следва отказ от първото гражданство – българското, заради други две.
Процесът по освобождаване от гражданство в България се контролира от вицепрезидента и министъра на правосъдието. Процедурата трае 6 месеца, като лицето трябва да представи и документ за започнат механизъм за придобиване на чуждото гражданство.
За календарната 2015 г. и по-конкретно до 18 ноември 7540 лица са придобили българско гражданство, а възстановилите такова са 738 души. Това прави общо 8 278 „нови българи“.
Сред „новите българи“ най-много са македонците, следвани от жители на Молдова, Украйна, Израел и Русия.