Музиката е основен език на обредите, чрез който културната памет съхранява представите за света, боговете, човека, обществото, за отношението Човек – Общество – Природа и дори за лечителските практики на траките.
Във всички култури, включително тракийската, музиката и мелодекламацията са съществен елемент на ритуалите, поради което вниманието е насочено към изясняване на функционалността на пространствата от гледна точка на звука. Специално внимание бе обърнато на акустиката в някои тракийски сакрални градежи, наричани гробници, защото научно е доказано, че изпълняването на музика в определено пространство въздейства върху изпълнителя и слушателите. Явно траките са притежавали това знание, тъй като някои от градежите имат специални акустични характеристики. Ненапразно древните автори пишат, че Орфей посвещава в знание аристократите чрез музика.
Това казва Валерия Фол, ръководител на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство. Тя е доктор на историческите науки, професор в Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ при БАН.
По думите й Платон в обяснението си за неделимостта на тялото и душата съобщава, че Залмоксисовите лечители най-напред лекуват тялото, после – душата, най-накрая – болния орган. Лекуването на душата е чрез еподé, (т.е. чрез припяване / напяване на добри думи). Платон съобщава още една важна информация, вложена в думи на Сократ. Неизбежността на смъртта може да се преодолее чрез еподé, и това е вторият аргумент на учението за безсмъртието на душата, което всъщност е припомняне. Въпреки изричните сведения на Платон, Страбон и на Есхил за тракийската музика, тракийска тоналност е засвидетелствана само веднъж у Теокрит като тракисти (по тракийски начин / маниер).
Според Валерия Фол хипотезите за етногенезиса на траките, най-общо казано, са три. Първата утвърждава, че траките са дошли в Югоизточна Европа отнякъде (неясно откъде, тъй като нито една посочена прародина не е подкрепена и с археологически материал). Втората гласи, че траките са автохтонно население. Третата хипотеза, отчитайки, че етногенезисът е хилядолетен процес, на базата на археологическите находки предполага, че траките са се формирали в Югоизточна Европа в резултат на интегрирането на новодошли с автохтонното население. Аз споделям третата хипотеза.
Да, и траките и българите са конни народи, с аристократическа култура, но тези прилики не дават основание да поставяме знак на равенство между тях. Защитниците на тази теза, ако имаха книгите на един италиански и на един английски автор (съзнателно не цитирам имената), които откриват корените на рицарството в поведението и вярванията на скитските и на тракийските аристократи – воини, то сигурно щяхме да четем още по-забавни писания в социалните мрежи. Историята и на траките, и на българите е достатъчно славна и такива писания само я компрометират“, обяснава Валерия Фол.
Скалните светилища са огромни комплекси, в които са извършвани различни обреди. Ако в комплекса има пещера с определени характеристики, може да се говори за мистериална обредност, в която се наблюдава сливането на мрака и светлината, символизиращи хиерогамията. Но там са извършвани и други обредни действия, които могат да се предполагат, като се имат предвид писмените свидетелства за вярата – обредност на траките и чрез наблюдение на терена. Всички светилища са специални. Били са такива и за древните, които са свещенодействали в тях.
Светилищата са прекрасен ресурс за развитието на туризъм, стига да не бъдат „социализирани“ по начина, по който няколко от тях бяха буквално съсипани. Те са въздействащи такива, каквито са достигнали до наши дни и нямат нужда от нашата намеса. Достатъчно е само да се маркират пътеките до тях.
Източник: сп. Българка.