Народен съюз
По един час седмично да се провеждат занятия по вероучение в българските неделни училища в чужбина. Това предложи Западно и Средноевропейски митрополит Антоний, който взе участие по време на среща с председателя на парламентарната комисията по политиките за българите в чужбина Румен Йончев и Негово светейшество Български патриарх Неофит.
Вероучението сред подрастващите ще скрепи още повече връзката с българската държава и запазването на националната идентичност, съгласи се и митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, който също бе сред гостите на срещата.
Митрополит Антоний посочи още, че Законът за българите, живеещи извън Република България (ЗБЖИРБ), трябва да бъде разширен, за да може да удовлетвори потребностите на българското православие зад граница. Един от основните проблеми според него е ситуацията с парцелите, които са със дипломатически статус и даде за пример подобен парцел в Мадрид, съгласно Виенската конвенция, който е със дипломатически статут и в момента стои празен, но не се предоставя на епархията.
Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, който 33 години ръководи тази епархия, разказа за църковните общини, като подчерта, че в трите държави ситуацията е коренно различна, както и проблемите.
Според него промените в ЗБЖИРБ, засягащи вероизповеданието, трябва да се ръководят именно от факта, че всички български църковни общности в двете ни епархии зад граница имат различна специфика и проблеми. Митрополит Йосиф подчерта, че всички конкретни указания, засягащи църковния живот и дейността на българските църковни общности в чужбина от страна на българската държава, трябва да бъдат съгласувани и свеждани на задграничните епархии чрез Светия синод.
Един от основните проблеми е неспазването на институционалността от страна на нововъзникващи организации, които създават училища, клубове и други организационни структури, но не винаги са във връзка с църквата.
Председателят на парламентарната комисия Румен Йончев потвърди значителната роля на Българската православна църква (БПЦ) за съхранението на националната идентичност на българите зад граница и изтъкна необходимостта от тясно и координирано сътрудничество между държавните институции и БПЦ по отношение на държавната политика към сънародниците ни в чужбина.
Той увери, че ръководената от него комисия е отворена към всички възможности за сътрудничество и отправи въпрос с какво българските законодатели могат да бъдат полезни за засилването на ролята на БПЦ сред българските общности извън страната.
Румен Йончев повдигна въпроса за българските деца, родени извън България, като тенденцията е техният брой да се увеличава непрекъснато и отчете, че само за миналата година са издадени около 19 000 български акта за раждане на родени в чужбина, а същевременно броят на нерегистрираните непрекъснато расте.
Затова българските църковни общини зад граница имат важната мисия, приобщавайки към себе си младите поколения от български емигранти, да запазят българската идентичност, да възпитават в духа на националните ценности и да запазят жива връзката с България.