Ето как българите зад граница пазят диалектите си

диалекти




Българи зад граница искат да съхранят традициите и пазят автентичността на езика от родните си места чрез Фейсбук групи.

Явлението е сравнително ново и се наблюдава от 2-3 години насам, отчитат езиковеди. Според тях по този начин сънародниците ни пазят идентичността си.

„Диалектите вече са престижен код. Променя се мнението, че те са нещо остаряло и с по-нисък статут. Напротив, за българите това вече е богатство. Не знаем точния брой на тези групи в социалните мрежи, защото те непрестанно се увеличават. Чрез тях хората се обединяват и това съвсем не е някаква мода. По-скоро се запълва празно пространство, нуждата да комуникираш по „нашенски“, коментира доц. Ана Кочева от Института по български език при БАН за в. „Монитор“.

Според нея много интересен е процесът на ревитализация на диалектите, който се наблюдава напоследък.

Една от най-интересните групи във Фейсбук е „Хумор от Банско и околията“, в която вече членуват над 12 000 души. Учените са на мнение, че този диалект е много специфичен. Друга такава е „Аз говоря родопски диалект“.

Българите от Северозападна България също си имат своя група в социалната мрежа, в която представят уникалното си езиково богатство.

„Като диалектолози, съставящи лингвистични атласи и карти, за нас е много важно да събираме материалите си чрез теренни проучвания. За съжаление, през последните години това става все по-трудно, преди всичко поради финансови проблеми“, коментира доц. Кочева.

Тя обясни, че за разлика от преди 20 години, диалектоложките експедиции днес са по-скоро изключение. В миналото учените заедно с групи студенти са обикаляли надлъж и нашир страната ни по два пъти в годината и така са събирали стари думи от местните хора.

Според доц. Кочева едни от най-гостоприемните българи са родопчаните, хората от Балкана, а сред най-интересните селища, които езиковедите са проучвали, е Еркеч, днес Козичино, близо до Несебър, където според езиковедите буквално можеш да се изгубиш в превода.

Любопитното е, че на местния диалект не се произнася „Ъ“ а широко Е, звук среден между А и Е. Еркечани нямат и „В” и „Ф”, вместо тях се произнася „Х”. Затова в Еркеч ще чуете, че ХУБАХ МЕЖ НЕ СЕ БОИ ОТ ДЕШ (хубав мъж не се бои от дъжд). Хората там се възприемат за потомци на Аспаруховите българи.

Интересно предание, запазено до наши дни, е, че по тези места хан Крум е разпъвал шатри и е кроил планове как да завладее гръцката крепост Месемврия.

„Произходът на еркечани е много стар. Те коренно се различават от населението в региона. Правят впечатление с външния си вид – набити, с изпъкнали скули, бадемови очи, мургав тен на кожата. Освен това мъжете имат обичай да бръснат главите си до голо и оставят по средата само една дълга плитка, наречена перчан“, разказа доц. Кочева.

Според нея интересен момент от диалектоложките проучвания на учените е събирането на лексика от митологичния свят на хората по селата. Така например на особена почит в Еркеч са баячките или врачките, които на местен диалект се наричат „баснарки“. Те владеят и до днес обичайните магически ритуали като леене на куршум, хвърляне на боб, баене, приготвят билкови отвари срещу черни магии, уроки, болки и болежки. Жените са известни с това и че са най-старите пазителки на местния архаичен говор.

„Ние успяхме да разпитаме действащата в селото баснарка баба Станка и от нея записахме интересни вербални магии. Една от тях е въртене на клини. Това е магическо действие с целебен характер“, каза още доц. Кочева. Според нея еркечани изключително много ценят своя диалект и автентичните думи се използват дори от младите.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *