Дяконският орар на Васил Левски се съхранява от 31 години в Регионален исторически музей-Велико Търново. Църковният пояс, за който историческата наука е приела, че е притежаван от Апостола на свободата, е изложен в специална витрина в музей „Възраждане и Учредително събрание“ заедно с други лични вещи на Дякона и два печата на Българския революционен комитет (БРЦК).
Орарът е получен като дарение през 1985 година от Димитър и Веска Топлийски от София. Дълго пазената от семейството реликвата била дадена на бащата на Димитър – Атанас Топлийски от Ботевия четник Димитър Тодоров-Димитрото. През 1928 г. в София Тодоров оставил на Топлийски екземпляр от току-що излязлата си книга „Спомени на Димитър Тодоров-Димитрото, четник на Христо-Ботйовата чета”.
Изпаднал в нужда, поборникът поискал пари и оставил като залог „най-скъпото си, което притежава – дяконския орар на Васил Левски”. Уговорката била, като възстанови взетата сума, Димитрото да си прибере реликвата, но той така и не се върнал за нея.
Историците не са наясно как орарът е попаднал в Димитрото, но са приели безапелационно, че той е ползван от Васил Левски между 1858 и 1861 г.
Дяконският пояс е дълъг 4, 30 м и е широк 10, 5 см. Изтъкан е в жълто и е украсен с растителни орнаменти – букети с цветя в лилаво и зелено. Между тях има кръстове, изработени от сърма. Двата края на колана са бродирани върху тъмночервено кадифе със сърма и завършват със сърмени ресни.
Заради напрежението около автентичността на одеждите на Апостола, изложени в столичната църква „Света София“, Регионален исторически музей-Велико Търново започва технологично изследване на орара, който притежава.
Експертизата ще бъде направена в музейната Лаборатория за консервация и реставрация под ръководството на д-р Иван Чокоев, който е един от най-добрите специалисти по стари тъкани у нас. Ще бъдат изследвани материалите, техния произход, времето и технологиите за производството им.
В лабораторията вече са изследвани двата печата, изработени по поръчка на Левски за Българския революционен комитет (БРЦК) и е доказана тяхната автентичност, съобщи директорът на РИМ-Велико Търново Иван Църов. Печатите, на които има обърнат наляво лъв и надписи, са дарени на музея през 2000 г. от търновеца Петър Аладжов, емигрант в Мюнхен.
Десетилетия наред те са били част от личната колекция на дарителя, който ги откупил от сина на Васил Радославов, министър-председател на България – след абдикацията на княз Александър I и по врeме на Първата световна война.
Печатите, орарът и още лични вещи на Апостола са сред най-атрактивните реликви, представени през последните две години по проект „Музей в куфар“ в учебните заведения във Велико Търново. По време на уроците до тях с почит се докоснаха стотици деца и ученици в часовете по родолюбие водени от музейни специалисти.