Керамична плочка с древни надписи отпреди 8 хилядолетия откриха при теренно обхождане в чертите на Нова Загора археолози от експедицията на доц. д-р Красимир Ников от НАИМ при БАН. Артефактът от късната новокаменна епоха /VІ-то хилядолетие пр. н.е./ е бил намерен върху земната повърхност в близост до праисторическо поселище край някогашния хлебозавод в малкото тракийско градче, уточни д-р Веселин Игнатов от местния исторически музей.
Според специалистите това е възможно най-старото свидетелство по нашите земи и евентуално в Европа за съществуването на т.нар. протописменост много преди появата на писменост в древния Египет.
По думите на праисторика д-р Татяна Кънчева – Русева от СУ „Св. Климент Охридски“ знаците върху плочката която с размери 10х3,5 см не са пиктограми, тя е предприела вече опити за разтълкуването им. Тя е категорична, че новата находка е далеч по-стара от вече известните плочки от Карановската могила и селата Градешница и Орлово. Праисторикът и д-р на археологическите науки Татяна Кънчева-Русева е предприела опити за обяснение на знаците.
„Тези плочки са носели определена информация за хората, населявали тези земи. Има мнения, че това е своеобразен обреден календар, но други изследователи ги свързват с далеч по-сложни отношения“, разказва пред monitor.bg д-р Кънчева. Тя е категорична, че не става дума за декорация или друг вид украса. На същото място са открити и фрагменти от керамични съдове, на които има аналогични знаци, особен интерес представлявал техният огледален характер, уточни д-р Игнатов.
Историците напомнят, че от няколко десетилетия съществува хипотезата за т.нар. „дунавска протописменост“, правени са опити за обясняване на знаците по до сега открити артефакти , но все още липсва цялостна теория.Предполага се, че тези плочки са били изключително ценни за прадедите ни и те са били съхранявани на специално място в жилищата им.Знаците са били нанасяни с остър предмет преди изпичането на плочката, познания за тях са имали ограничен брой наши предци, които са били от посветения кръг на жреците.
По думите на д-р Веселин Игнатов на същото място край някогашния хлебозавод при първоначалното проучване са били открити общо 6 плочки с аналогични „клинописни“ знаци, част от тях са били фрагментирани,което предполага че мястото е било свързано с почитане на древен култ.
Районът на Нова Загора е сред най-богатите на артефакти от новокаменната епоха, за съжаления те са все още твърде малко известни и почти по никакъв начин не допринасят за развитието на културно-историческия туризъм. Уникалният артефакт ще бъде запазен в историческия музей – Сливен,обясни директорът на културния институт Николай Сираков.