Ивайло Атанасов - фотографът, който опитомява вятъра

Споделете:

залез над Калините в Рила, Ivaylo Atanasov Photography

Срещнахме ви с Чавдар Чернев, Андрей Андреев, Ивайло Маджаров, Емил Рашковски, Албена Маркова, Пламен Андреев, Асен Великов, Ивайло Петров, Емилиян Евдокимов, Милен Добрев, Петър Тодоров, Ася Мишева, Кирил Кръстев, T&K Photography, Румен Зографов, Доротея Ангелова-Бакалова, Симеон Симеонов, Елина Нинова, Радослав Първанов, Димитър Табаков, Станимир Тодоров, Иван Панкев и техните невероятни снимки от България.

Сега ще ви запознаем и с Ивайло Атанасов. Роден е в Кюстендил, в подножието на Осоговската планина. Не се занимава професионално с фотография – но тя е една от големите му страсти – заедно с планинското бягане. По професия е учител.

Заедно със свои приятели прави туристическия портал Раница. „Ако дълго време не качвам нищо, то или се готвя за някое важно състезание, или зимата е била скромна“, признава си Ивайло.

Ето какво сподели пред LittleBG за страстта му към фотографията, за България и…

Откога се занимавате с фотография, как се запалихте?

Трудно е да се определи моментът, в който човек спира да снима и започва да се занимава с фотография. Това, разбира се, е шега, но не съвсем: отначало се запалих от природата на Осоговската планина, после започнах да се уча как да пресъздавам най-ефектно пейзажите, на които ставах свидетел. Дотук е документалната част на снимането, след това фотографът започва да става по-активен: да си представя идеалния пейзаж предварително и да мисли кога и как да го заснеме и в крайна сметка да отправи някакво послание. Или поне така разправят фотографите.

Кога и какво обичате да снимате?

Предпочитам пейзажната фотография, особено нощната и зимната. Това са територии, чиито неопитомени части по принцип избягваме. Като си представя как опустяват най-хубавите части от страната щом ги сполети снежна буря или просто безлунна нощ, ми идва да взема апарата и статива и да се насоча към планината. Все повече хора го правят и ни показват пейзажи, които не сме виждали по-рано. Това е добре, защото ако няма снимка, нищо не се е случило.

Къде обичате да снимате в България?

Най-много обичам да снимам Кончето, Седемте езера и Райското пръскало в ранния следобед, но за съжаление тези снимки вече са направени, така че търся анонимни места или популярни, но се старая да ги представям по необичаен начин, който затруднява разпознаването им: да направиш снимка на добре позната локация, а зрителите да се питат дали наистина е правена там не е лесна задача. Вероятно мнозина си представят фотографите като хора със свободно време и скъпа техника, които се мотаят по готини места и имат щастието да уцелят уникален момент. Дано не са прави, защото не отговарям на нито едно от условията.

Любимата ви снимка, заснета в България…

Още не съм я направил. Ако трябваше да избирам, имам един любим кадър. Хората, които го видяха във фотографските форуми, споделиха, че са почувствали бръснещия вятър и свирепата красота на зимната планина. Атанас Далчев беше забелязал, че не е лесно да се нарисува вятъра. Да се заснеме е още по-трудно.

Какво мечтаете да снимате (в България)?

Бузлуджа. Остава ми само тя, за да отключа фотографския бадж. Всъщност, отдавна ме интересува темата за изоставеността, още откакто като ученик обикалях пустите махали на Краище. Понеже светът, особено Балканите, се променят много динамично в последното столетие, хората постоянно изоставят стария си начин на живот – далеч не само паметници и сгради. Привличат ме стари и изчезнали предмети и представи. Засега почти не споделям такива кадри, защото се старая да ги снимам преди да са станали стари и изчезнали. Надявам се, че зимата няма да попадне в тази серия един ден.

Ето снимки на Ивайло Атанасов:

Гледка към село Богослов, връх Дабие, Кюстендил и селищата в котловината, както и Конявската планина от Осоговска планина, Ivaylo Atanasov Photography