Преди повече от 8 хил. години цивилизацията в древна Варна е ползвала мистериозни технологии при обработката на най-старото злато в света и украшенията от планински кристал, установи проверка на „168 часа“.
Пълна мистерия е как е ставало снаждането на един златен лист с друг при това без да личи. Шефовете могат да се видят само под микроскоп. „Това е била една изключително загадъчна цивилизация. Има едни биконични гривни, които не са ляти като цяло, а са изковавани като лист, който е снаждан с изчукване. Така единият слой прониква в другия слой“, разказа историкът от Варненския музей Валери Кинов. „Моето мнение е, че това е ставало на молекулярно ниво, защото снадката и шевът не се виждат. Трябва да го гледаш на микроскоп, за да го видиш.“ Според него златото е много чиста проба и затова е било изключително трудно за обработка.
„Откривателят на Варненския некропол, моят приятел, покойният Иван Иванов ми каза, че за някои от предметите е викал 13 отлични златари“, допълва Кинов. „Идеята му била да установят дали могат да постигнат това ниво на изработка. Само двама са казали, че могат да го направят. Това е изключително трудно, защото златото е почти 24 карата и е много меко.“
Другата технология, която предизвиква недоумението на учените са мънистата от червен планински кристал. „Той е изключително твърд“, казва Кинов. „Освен че са шлифовани, десетки стотици мъниста са и пробити.“ Според него версията, че древните са го правили с медна игла като са въртели мънистото в пясък, не издържа.
„Това означава, че цялото племе, за да пробие не десетки стотици такива дупки, а само сто, е трябвало по цял ден да пробива дупки – казва Кинов. – На смени. То не е трябвало да се грижи нито за храна, нито за лов, за нищо.“
Според него това означава, че цивилизацията „Варна“ е имала други технологии, за да пробие планинския кристал, с които съвременната наука все още не е наясно. „Далеч съм от мисълта, че са познавали лазерни технологии, но при всички случаи не са въртели денонощно мънистата в пясък, за да може в един момент да ги пробият“, казва Кинов.
Пробно НВО за 7. клас
БЕЛ и Математика • Симулация в реална среда
Учените и до днес продължават да изследват технологиите и свастиката от глинената чиния със златно покритие. „Свастиката е на соларен символ, срещан в неолита – казва Кинов. – Много странен знак, може и да е на 9 хил години. Някои го свързват с двете пръчки, с които доскоро се смяташе, че е открит огъня. По научен път доказахме, че това е ставало когато лък се завърта с корда, прави се нещо като първобитен стан, след което се завърта една пръчка и тя разпалва огъня.“ Кинов посочи че след като експериментът е направен, той е показан и в учебния музей.
Предметите показват, че тази свастика има различно движение – в някои случаи се знакът се движи наляво, в други надясно. „В източните религии се говори, че зависи от посоката, в която се върти свастиката. В едната е позитивната сила, а в другата – тъмната. Неслучайно Хитлер избира тъмната. Самата свастика символизира въртенето на галактиката,“ казва Кинов.
Той е убеден, че древните са били наясно с движението на небесните тела. В пещера във Франция има стенописи на 40 хил. години, на чийто таван е изрисувано цялото съзвездие от онова време. „Има загадки, които съвременната наука не може да обясни трябва да се простим с мисленето си, че онези, които не са имали коли, са по-тъпи от нас, много често ние сме на по-ниско ниво от тях“, казват археолози.
В артефактите се откриват и предмети от метал, който е смес между злато и сребро. В природата се намира изключително рядко. Предизвикателство пред учените е да установят как древните са знаели къде какви камъни да копаят, как да ги разтопят, за да извлекат тези ценни метали от тях. Според проф. Иван Маразов жреците са притежавали тайното знание, което се е предавало по наследство. Само ограничена загадъчна каста е знаела как да обработва рудата, за да я трансформира в ценен метал.
Валери Кинов от 20 години проучва легендите за Аладжа манастир, недалеч от Варненския некропол. Братя Шкорпил пишат, че там са заровени несметните съкровища на Аладжа манастир и на още 12 манастира. „Те били скрити там заради турските нашествия“, казва историкът. Според него е естествено за такова място под покровителството на боговете в трудни времена хората да крият най-ценните си неща. „Така те ще бъдат съхранени от боговете и предпазени от разграбване – казва Кинов. – Оттам започна и моят интерес към тези легенди.“ Досега учените нямат яснота точно къде са тези лабиринти. Самият манастир е построен върху огромна скала.
Затова той се е заел с амбициозната задача древните тайни, до които се докосва, да представи в комикс. Главен герой в него е мистичният покровител на Аладжа манастир Рим Папа. Според легендите той живее от хиляди години в подземията под манастира. Събужда се веднъж в годината, напролет и тръгва из околността. На всеки срещнат той задавал няколко въпроса: „Има ли още пръчки за каране на коне? Жените раждат ли още? Кравите телят ли се?“ Когато му казвали, че това го има, покровителят на манастира казвал: „Има още време.“ След това той отново потъвал в подземните лабиринти. Кръстници на манастира стават гагаузите, които са християни, но говорят турски. „Вероятно именно те пренасят легендата във времето“, допуска Кинов.