Откриха българската Троя. Екипът на Националния исторически музей (НИМ) е с научен ръководител Мартин Христов и Илия Киров. Открити са и други погребални дарове, различни керамични или стъклени съдове. Изработката им прилича на подобни предмети, разкопани в Троя и нейните околности. Това подкрепя тезата, че древният град на Дарданелите и село Дядово си приличат.
В НИМ вече има един експонат от района на Троя – златен тракийски венец, за който се предполага, че е бил собственост на тракийски военачалник, нает в Троянската война.
Видът на сребърния венец, открит в Дядово, подсказва, че той вероятно е принадлежал на човек с висок социален и икономически статус. Бижуто представлява фрагменти от листа и плодчета на растение. Някои от частите на сребърното украшение са стопени, което подсказва, че неговият собственик е бил кремиран.
В един от гробовете е открито и почти изцяло запазено дървено мънисто. Материалът и видът на находките подсказват, че става дума за периода от времето на римския император Домициан /края на 1 век след Христа/ до времето на император Гета /началото на 3 век след Христо/. Могилата е била изградена и използвана в целия този период.
Най-вероятно населението е от местни траки. До момента проучвания от римския период в село Дядово няма, така че това са първите находки от това време в землището. Дядово е известно с единствената по рода си селищна могила. Тя е ценен праисторически паметник в България, който предоставя информация за урбанистичните процеси, развили се в тракийските земи през 3-2 хил.пр.н.е.
Там е открита уникална система от ровове от средната бронзова епоха ( 2 хил.пр.н.е.), от които най-вътрешният, облицован с камъни ров, ограждал вътрешен град, или цитадела, свързани с царско- жреческата власт в раннотракийското общество. Селищната могила в Дядово е една от най-големите на Стария континент. 30 годишни съвместни проучвания на български, холандски и японски археолози днес я превръщат в един от най- важните обекти в Европа не само за учените от цял свят, но и за всички, интересуващи се от развитието на човешката цивилизация.
С тази планировка от 2 хил.пр.н.е. селищната могила, както и другите тракийски могили, наподобяват градоустройствения план на Троя. Те дават основания да се предполага, че в града на Дарданелите е имало процеса на „тракизация”, а още Омир описва, че траките са били едни от най-верните съюзници на Троя. Сходството на могилите при Дядово и Троя на този етап не са достатъчни да се правят категорични исторически заключения, но проучванията в тази насока продължават.
Някои учени, проучвали района на Дядово, предполагат, че става дума за едно и също население, живяло и в Троя – траките. Керамиката в двете места е близка по състав и изработка, крепостните зидове са подобни, периодът, в който двете селища са съществували, съвпада.
Дядово напомня на Троя – като културен и отбранителен център, като начин на социален живот. Надявам се моят наследник, който оглави НИМ, да продължи проучванията в този богат археологически район, защото Дядово може да стане един притегателен център за българския исторически туризъм, посочва проф. Божидар Димитров.