Българска традиционна носия нарича народното облекло на българина от Възраждането до към средата на 20 век, включително та чак до наши дни. То отразява спецификата, традиционната култура и бита на българския народ.
Някои източници посочват, че първите облекла от подобен тип са започнали да се изработват още преди 3500 години.
Според етнографите произходът му е главно славянски, но се откриват и следи от облеклото на траки и прабългари, също така и от облеклото на народите, с които българите са били в контакт – турци, гърци, албанци и власи.
По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди и празненства.
Носията бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфика и самобитност. След Освобождението през 1878 настъпват значителни промени под влияние на градското облекло.
Записване за 7. и 12. клас
Целогодишни курсове по БЕЛ, Математика и Английски език
Местата се запълват бързо!
Днес носиите се използват при художествена самодейност, някои от художествените елементи – в приложното изкуство, художествените занаяти и по-рядко в съвременното облекло.
Българските народни носии се класифицират спрямо това дали са носени от мъж или жена и географското местоположение.
- Добруджанска народна носия
- Северняшка народна носия
- Пиринска народна носия
- Родопчанска народна носия
- Странджанска народна носия
- Тракийска народна носия
До преди около 60 години българската народна носия е служила и за вид документ за самоличност. По отличителните й белези е можело да се разбере от коя област идва даден човек, от кой род е и дори дали е семеен, или не. Шевиците по дрехите не били просто шарки, а древни мотиви предавани от поколение на поколение. Малцина, обаче, са тези, които знаят колко стара е тази традиция и историята на народната носия. Известно е, че ние българите сме изключително консервативни, но истината за възрастта на нашата носия надхвърля и най-смелите очаквания. Кройката на българските поли и сукмани, бродираните орнаменти по тях, и т.н. са на поне 3500 години.
Всяка част на България се характеризира с определен вид носия.
Облеклото на родопската жена спада към сукманената носия или наречена още еднопрестилчина носия. Родопската носия представлява съчетание от няколко отделни части. Върху ризата се облича „вълненик“ – дреха от типа на сукманите, която предимно е в черен или тъмно син шаяк, който от своя страна е богато извезан с гайтани и сърма. Върху вълненика родопчанките са обличали „мерсжан“ – елече с ръкави.
Предницата и ръкавите на елечето са извезани със сърма, а останалото пространство от елечето е обшито с черни или кафяви кожени ивици. Вълненикът се препасва през кръста с цветен пояс, широк 15-20см., в който преобладава червеният цвят и е в пълна хармония с кърпата и престилката, които съшо са задължителна част от носията. Престилката се препасва върху пояса, така че възелът да остане отпред и задължително от ляво. Престилката е по-дълга от вълненика с 4-5см.
Почти навсякъде из Родопите десенът на престилки е еднакъв, в тях преобладават жълтия, оранжевия и керемиденочервения цвят, втъкани в квадрати. Към вълненика се прави надгърдник от бяло платно, а в по-долния му край, от вътрешната страна, се зашива бяла ивица със ситна дантела. Ризата е от бяло платно и изцяло се покрива от вълненика.
На главата си родопчанките носят винено-червена кърпа, която забраждат така, че половината от челото и почти цялата коса да бъдат покрити. Родопската носия завършва с шарени вълнени чорапи, и шаячни терлици, извезани със сърма, и кожени кондури.
Мъжката родопска носия спада към чернодрешната, която е характерна за Средните Родопи Състои от туникообразна риза, вълнени потури в тъмен цвят, горна дреха и калпак. Потурите са кафеникави на цвят, шаечни и прибрани към тялото. Дъната им са средно дълбоки или плитки с черна гайтанена бродерия, около джобовете и по шевовете.
Част от мъжката родопска носия е и бяла риза от домашно платно или тънко сукно без бродерия, с тясна правоъгълна яка, обшита от края със цветен гайтан или ширит. Над ризата се облича елек „джамадан“, който се закопчава отпред и вдясно по цялата си дължина. Джамаданът е покрит с черни гайтани около врата, раменете, задните шевове и по краищата на предницата. Гърбът и предницата също са обшити с гайтани. Върху потурите и елека се навива широк керемидено-червен вълнен пояс.
Върху елека се облича връхна дреха, която се нарича доланма. Тя е с тесни дълги ръкави и отпред не се закопчава. По краищата е обшита с гайтани, а на гърба с гайтанена бродерия. На краката се навиват навой, които представляват бяло платно, на което се навиват черни връзки в определени фигури. Такива навои мъжете навиват през студените дни и в делнични дни. В празнични дни обуват подколенници обшити, разбира се, с гайтан.
Потколенниците се изработват от бял шаяк и се завиват отзад по цялата дължина с телени копчета. Когато увиват навоя, на краката родопчаните си обуват цървули от сурова говежда кожа, а когато са с подколенници, носят кожени кондури. На главата, задължително се поставя кожен калпак, наречен гугла или плетена шапка с геврен на темето. Като връхна дреха се използва червен вълнен шал с дълги ресни по долния край.
В Регионалния исторически музей в град Смолян може да бъде разгледана богатата колекция от автентични носии, характерни за района на Средните Родопи.
*Материалът е на Веселина Николова.
Подобни публикации:
Шита дантела – едно красиво, но позабравено българско ръкоделие
Българи с уникална колекция „За да ни има“ (Част 1)
Българи с уникална колекция „За да ни има“ (Част 2)
Елена Тилова – фотографът, който докосва българските традиции!