Родопите крие тайни от времето на Троянската война. Това се оказа от откритието на археолозите от екипа на доц. Здравко Димитров. Те намериха крепостна стена от Троянската война край кърджалийското село Бенковски.
Стената ограждала град от времето на Ахил, Хектор и Одисей, смята археологът проф. Николай Овчаров
Съоръжението е от 13-11 век преди Христа и на места достига височина 4 метра. До момента са разкрити около 100 метра от крепостната стена. Тя е от типа циклопски градеж, за направата на който са използвани огромни каменни блокове, някои от които са тежки 5-6 тона.
Археолозите попаднали на древното съоръжение, докато извършвали разкопки на резиденция на тракийски владетел от 4-1 век пр. Хр. Оказало се, че успоредно на ограждащата го стена има и друга, която е много по-стара.
„Все още не сме проследили цялата стена. Камъни от нея са използвани за изграждане на по-късната, която е ограждала резиденцията, некропола и вероятно древно селище, които са разположени на площ от около километър и половина“, заяви археологът проф. Николай Овчаров, който е проучвал района още през 2004 година, припомня 24chasa.bg. По време на разкопките тази есен археолозите са открили 2 представителни сгради, за които се смята, че са част от резиденцията на тракийски владетел.
„Вероятно едно от помещенията е било храм. Попаднахме на доста монети от древна Мароня, което показва, че тукашния владетел е поддържал връзки с полиса“, каза Полина Пиперкова, която е заместник ръководител на разкопките. Те са финансирани от Александър Митушев, собственик на етнографския комплекс в Златоград.
Преди около 50 г. акад. Александър Фол пръв изказва хипотезата, че Тракия е била част от прочутата критско-микенска цивилизация
“Става дума за едно от първите свидетелства за т.нар. Микенска Тракия. Резиденция отпреди 3000 – 3200 г. Крепостната стена, на която попаднахме, както и керамиката, която излезе, действително говорят за периода на Троянската война. Това се предполагаше, сега имаме доказателство”, заяви археологът проф. Николай Овчаров, който е извършвал проучвания в района през 2004 г. Той допуска, че някога крепостната стена е ограждала град от времето на легендарните Ахил, Хектор и Одисей.
Според Пиперкова по камъните, с които е изградена стената, няма следи от човешка дейност
Скалите в района, които са използвани за градежа, са изключително меки и с времето ерозират, което заличава следите от изсичания. Надеждата на археолозите е при следваща експедиция да попаднат на находки при разкопки в основата на крепостта, която би трябвало да бъде по-добре запазена. “За градежа на древната стена са ползвани скални късове и не е търсен правилен ред на подреждането им. Камъните са напасвани, като е използвана природната им форма. Дори да се е налагала допълнителна обработка, тя е била съвсем малка”, каза Пиперкова.
Археолозите още не са проследили цялата древна стена и не могат да кажат дори колко е била дълга. Сигурно е, че камъни от древната крепост са използвани за изграждане на по-късната. Тя се намира на метри до старата, поне в района, където са открити останките.
По-новата стена е дълга около 1 км и половина. Пиперкова и колегите ѝ са достигнали до предполагаемата резиденция на тракийския владетел, която обаче не е добре запазена. Проучени са две сгради. Те са заемали площ по около 30 кв. м и вероятно са изпълнявали представителни функции. Твърде възможно е една от постройките да е била светилище.
“При разкопките попаднахме на монети от древна Мароня, което показва, че тукашният владетел е поддържал връзки с гръцката колония. Това е логично, защото древният град се е намирал на около 80 км по права линия от мястото, което проучваме”, обясни Пиперкова. Според нея за разлика от Перперикон и Татул археологическият обект край село Бенковски поне на този етап е еднопластов и няма преустройства от по-късни епохи.
Целият район, който е проучван при експедицията, е изпълнен с каменни олтари и според археолозите откритията тепърва предстоят. Те припомниха, че преди 2 г. при проучване на некропола, попадащ в периметъра на стената, техните колеги Любен Лещаков и Яна Димитрова откриха гроб на ритуално разчленена тракийска принцеса.
При теренни обхождания в района са открити още могили, в които вероятно има и други погребения. Според археолозите останалите гробове вероятно също са на представители на тракийската аристокрация, защото са във вътрешния периметър на крепостната стена.
Какво се крие зад двете крепостни стени, ще стане ясно, ако разкопките продължат и през следващата година
Последните две експедиции в района са проведени с частно финансиране от Етнографския ареален комплекс в Златоград. В тамошния музей ще бъдат експонирани находките от района.