Българите сме горди с откритията си. Компютърът на Джон Атанасов или електронният часовник на Петър Петров. Това са част от изобретенията на българи, за които светът знае.
Но с времето се появяват и нови такива, които учудват и биха били полезни. Като например, българинът, който откри нов метод за отглеждане на домати или пък родните агрономи, които създадоха български чери домати.
Сега ще ви съобщих и за още едно прелюбопитно българско откритие.
Пловдивски учен произведе мицел за смръчкула – гъбата на милионерите. Съвсем наскоро мицел за контролирано отглеждане на смръчкула е добит в пловдивска лаборатория. Собствениците Величко Спасов и Красимир Ангелов предлагат и технология за индустриално производство в различни варианти – на открито върху предварително подготвени лехи, в специално оборудвани гъбарници или в овощни градини, съобщава в. „Марица“.
Смръчкулата е уникален диворастящ продукт, който е на границата между ядивните и лечебните гъби. У нас е малко позната, но през последните години е изключително търсена в кулинарията заради ценните си хранителни съставки и уникалния вкус.
Освен това смръчкулата е в основите на цял раздел от фунготерапията и вече се използва от редица фармацевтични компании като лекарствено средство. Заради огромния интерес към Morchella SPP, както е латинското название на гъбата, опитите да се култивира започват преди повече от 100 години. Едва през последното десетилетие обаче световната наука достига реални резултати, гарантиращи успешно контролирано и стабилно индустриално производство.
Неслучайно старите планинари я наричат „гъбата на милионерите“, защото да намериш голямо находище от смръчкула в гората, е като да изровиш гърне с жълтици от земята. Още при първите опити за контролирано производство рентабилността се оказва изключително висока. Срокът на откупуване на инвестицията е едва 5 месеца, а нормата на печалба над 400%.
Въпреки че култивирането на смръчкулите изглежда трудно, решаването на този проблем привлича голям брой учени и инвеститори от цял свят. Интересното е, че най-запалени в новото начинание са ентусиастите от високоразвитите в технологично отношение и богати нации – САЩ, Израел, Китай, Корея.
Научните изследвания и развитието на технологии, насочени към култивирането на смръчкулата са на ход повече от век, разказва биотехнологът Величко Спасов. Той има огромен изследователски и инженерен опит. Бил е ръководител на научно-техническо звено в „Биовет“ преди 1989 година.
След промените е работил като консултант на френски и италиански компании. Сега се е заел сам да произвежда гъбен мицел заедно с колегата си Красимир Ангелов. Разказва, че първите данни за култивиране на смръчкула са от 1887 г. Реалните разработки и развитието на модерни технологии за изкуствено отглеждане обаче започва през 1982 г. в САЩ.
Тогава трима учени – Роналд Ауър, Гари Майлс и Джим Малаховски докладват за успешното получаване на плодни тела от гъбата чрез култивиране на закрито. Използваните методи са насочени към заразяването на специално подготвени хранителни среди, за да растат и да се подготвят склероции за контролирано плододаване. Тази техника позволява изкуствено отглеждане на мицелния щам M. Esculenta.
Случва се през 2006 г в кампуса на Университета на Сан Франциско. На база на първите опити са издадени три патента за отглеждане на смръчкула. Технологията веднага е изкупена от различни научни институти и частни инвеститори, но опитите с разработените от тримата методи не дават реален производствен резултат.
През 2005-а Стюарт Милър разработва нов метод чрез симбиоза между Morchella мицел и дървесен разсад. Тя е въведена от отдела по природни продукти (DNP) към Университета в Мичиган и постига сравнително добър резултат. Дълго време технологията се пази като строго секретна тайна. Използва се единствено за отглеждане на смръчкула в бази, създадени от DNP дружеството в Скотвийл, Мичиган. През 2010 г. по независим метод пробив в производството правят и учени от Израел.
Лошата възпроизводимост и високата цена на разработените технологии за култивиране на смръчкула обаче ограничават мащаба на отглеждане. И тогава на терена идват китайците. Учени от провинция Юнан използват симбиозен метод за изкуствено култивиране върху горска дървесина. При производствения опит с тази технология достигат добив от 492 кг на декар. При този метод мицелът се поставя в корените на дърветата подобно на трюфелите. Във времето обаче и тази технология е отхвърлена заради нестабилността на плододаването.
След продължили повече от десетилетие изследвания на екип от института за почвата и торове (SFI) на Съчуан и местната Академия на селскостопанските науки (SAAS) е изобретена нова технология. При нея се подготвя специален субстрат, заразен с мицел, който по-късно се сее в почвата. Използват се и навеси, за да се контролира слънчевата светлина, влагата и температурните условия. В провинция Съчуан сезонът за отглеждане на смръчкулите продължава от сеитба между октомври и декември до плододаване между март и май на следващата година. Този сезон е сравнително неизползваем за селскостопански дейности, като така се избягва конфликтът с други култури.
Използваните за отглеждане на смръчкула материали са екологично чисти и на ниска цена, защото повечето от тях са отпадъчни. Различните дейности при култивацията са лесни за усвояване, което прави тази технология много успешна, твърди Величко Спасов.
И дава пример с ферма в района на Съчуан, която започва с отглеждане на смръчкула върху 16,5 дка през 2012 г., а тази година засетите площи вече са над 2470 дка. Много добри добиви са получени и при посеви на смръчкула в овощни градини.
В демонстрационни зони за отглеждането на смръчкула средният добив е 510 кг от декар, а рекордът е на ферма в провинция Съчуан, където през 2015 г. са набрали 770 кг от декар. Като се има предвид, че цената на гъбата се движи между 10 и 20 евро според сезона и предлагането, смръчкулата с право се нарича „гъбата на милионерите“.
Новата технология все още не е изпробвана в България, но Величко Спасов и Красимир Ангелов вече са отгледали партида с мицел за контролиран посев на смръчкула. Всеки изкушен от може да пробва късмета си, като сам трябва да избере метода на отглеждане и обема на площите за реколтиране. Като хоби или като бизнес, начинанието наистина си струва. Ако искате да опитате, направете първите стъпки, като се информирате за посевните норми и технологията на адрес www.micel-bg.com.