Явор Мичев и въздушните кадри от дрон, които няма как да бъдат повторени

Чавдар Чернев, Андрей Андреев, Ивайло Маджаров, Емил Рашковски, Албена Маркова, Пламен Андреев, Асен Великов, Ивайло Петров,Емилиян Евдокимов,Милен Добрев, Петър Тодоров, Ася Мишева, Кирил Кръстев, T&K Photography,Румен Зографов, Доротея Ангелова-Бакалова,Симеон Симеонов, Елина Нинова,Радослав Първанов, Димитър Табаков, Станимир Тодоров, Иван Панкев, Ивайло Атанасов, Sixth Sense Photography, Елена Тилова, Даниел Стефанов, Симеон Донов, Владимир Гергов, Александър Александров (Aleksasho),Генади Дочев, Радослав Стоилов, Павлина Димитрова, Ивелина Берова и Александър Караджов –  това са талантливите фотографи и техните невероятни снимки от България, които са част от поредицата ни.

Ще ви запознаем и с Явор Мичев. Той е роден в Русе през 1975 г. Средното му образование е техническо в Техникума по електротехника в родния му град. След това завършва „Комуникационна техника“ в Русенски университет и 12 години работи в БНТ-Русе като видеоинженер. В момента работи като системен админстратор.

По фотографията се запалва още като малък, а по аерофотографията се увлича преди 11 години. „Летял съм и съм снимал от мотоделтапланери, паратрайкове, парапланери, хеликоптери и малки самолети“, признава си Явор Мичев. От 3 години снима и с дрон. Необичайната гледна точка дава възможност за нови форми в пейзажната, репортажната, а защо не и в абстрактната фотография.

Полетите с конвенционалните средствадават възможност човек да усети и тръпката от самия полет, докато използването на дрон дава възможност за поглед от високо по всяко време. Нещо, което трудно би се осъществило по друг начин, обяснява страстта си фотографът. И статистиката го доказва – полетите му с дрон като летателни часове са около 300, а с ултралеката авиация – около 200 часа. С годините натрупва архив от въздушни кадри, които няма как да бъдат повторени…

Ето какво сподели пред LittleBG за страстта си към фотографията, за Малка България и…

Откога се занимавате с фотография, как се запалихте?

Да застанеш зад фотоапарата и да запечаташ момента – не е ли това желание на почти всяко дете? Трепетът да промиеш лентата и да извадиш снимките, да ги подредиш в албум – разбира се, това днес са архаизми, които трудно можеш да обясниш на повечето сегашни деца. Рано или късно започваш да се чудиш защо кадърът не показва точно това, което си видял и тръгваш да търсиш отговори. Задълбочаваш се. Научаваш се да използваш светлината като твой съюзник, за да можеш да рисуваш по-добре с нея, окото започва да търси чрез визьора все по-удачната композиция и малко по малко успяваш да изцедиш максимума от фотоапарата си. Искаш да разкажеш със снимката повече, да въздействаш по-силно – продължаваш да търсиш отговори – някои ги откриваш, други не веднага… И така, ако не се откаже някъде по пътя, човек разбира, че е започнал да се занимава с фотография.

Кога и какво обичате да снимате?

Приемам фотографията като особен вид уединение – имам нужда да усетя мястото, за да успея да уловя особения момент, който много често трае минути или секунди – проблясване на слънцето зад облак, разразяваща се буря или дъга – и след това изчезва. Невинаги ми се получава. Но пък ако си достатъчно често навън с камерата, късметът е малко по-щедър към теб. Аз си почивам, докато снимам – това е отдушник за мен – и в този ред на мисли – снимам винаги, когато имам възможност или когато успея да си създам такава.

Къде обичате да снимате в България?

Най-много се зареждам сред природата и това е нещото, което преобладава в снимките ми – пейзажът. Градската среда, индустриалните зони – също си имат своя чар. Заснети от въздуха, дори и съвършено познати места, могат да ни изненадат с формите си, а като добавим и светлината в уравнението, много често крайният резултат е доста интересен.

Да търсиш нестандартната гледна точка – може би това предизвикателство и възможност на фотографията ме привлича най-много. Затова и последните 3-4 години снимам само от въздуха. Понастоящем използвам безпилотна летателна платформа (дрон) с камера. Заснемането на снимки или видео с тази машина изисква от мен не само да се концентрирам върху кадъра, но и да вложа много енергия и внимание в самото й управление, както и неизменно да имам предвид атмосферните условия (вятър, температура, влажност на въздуха). След това преглеждането на снимките е на спокойствие пред монитора и с друг по-фокусиран поглед вече върху готовия кадър.

Любимата ви снимка, заснета в България…

Слава Богу, нямам само една любима снимка; как да ви кажа – фотографията носи по-особена енергия за своя създател всяка една е по своема скъпа за него и разказва къде повече, къде не толкова интересна история. Искрено се надявам, рисувайки със светлина и търсейки различната гледна точка, да успявам да откривам и запечатвам различното в нашето ежедневие.

Ето и снимки на Явор Мичев:

Още снимки на Явор Мичев може да видите в сайта му – www.michev.net. Може да го следите и във Фейсбук – https://web.facebook.com/ Yavor Michev и https://web.facebook.com/Yavor Michev Aerial Photography.