Чавдар Чернев, Андрей Андреев, Ивайло Маджаров, Емил Рашковски, Албена Маркова, Пламен Андреев, Асен Великов, Ивайло Петров, Емилиян Евдокимов, Милен Добрев, Петър Тодоров, Ася Мишева, Кирил Кръстев, T&K Photography, Румен Зографов, Доротея Ангелова-Бакалова, Симеон Симеонов, Елина Нинова, Радослав Първанов, Димитър Табаков, Станимир Тодоров, Иван Панкев, Ивайло Атанасов, Sixth Sense Photography, Елена Тилова, Даниел Стефанов, Симеон Донов, Владимир Гергов, Александър Александров (Aleksasho), Генади Дочев, Радослав Стоилов, Павлина Димитрова, Ивелина Берова – това са талантливите фотографи и техните невероятни снимки от България, които са част от поредицата ни.
Ще ви запознаем и с Александър Караджов. Той е на 31 г. и е родом и живее в Смолян. В свободното си време се занимава с фотография, колоездене и наблюдение на диви животни. Казва, че винаги се е старал да е близо до природата, защото го зарежда. Освен това, работи като професионален планински водач.
Ето какво сподели пред LittleBG за страстта си към фотографията, за Малка България и…
Откога се занимавате с фотография, как се запалихте?
В началото на 2012 г. се сдобих с първия си личен фотоапарат. От тогава снимам активно. Иначе, преди това също снимах, но знаете как е с апаратите, взети назаем от приятели. Не може да се отпусне човек. А обиколките ми из диви места са свързани с падания, подхлъзвания, влага и други фактори, които са ме спирали от заемане на подобна техника.
Кога и какво обичате да снимате?
Имам чувството, че преминавам през различни етапи в снимането – преди няколко години бях запленен от тракийските светилища и мегалитни комплекси, гробници и некрополи. След това снимах изоставени и обезлюдени села и махали. После дойде ред на дивите животни. Към настоящия момент снимам с еднакъв хъс както обезлюдени села, така и диви животни и птици.
Къде обичате да снимате в България?
Навсякъде. Винаги нося фотоапарат със себе си. Но особен афинитет имам към дивите и неурбанизирани територии на Родопите. Родом съм от Смолян и запленението ми от Свещената планина е разбираемо.
Любимата ви снимка, заснета в България…
Труден въпрос. Имам над 50 000 фотоса от България. Ако се замисля по-задълбочено, пак клоня към Родопите. Имах задача да направя снимки за един албум на община Смолян. Не разполагах с почти никакво време, а апаратът ми беше меко казано смешен. Беше юли, станал в 4 сутринта, дебнех мъгли в по-ниските части на планината. Около 6.30 ч., крайно неудовлетворен от безрезултатното ми снимане, реших да се прибирам. Минах по път, по който никога преди не бях преминавал. И чудото се случи – заснех скала Соколицата във великолепна светлина. Качеството на снимката не е добро, но и до днес това си остава една от снимките, в които съм вложил най-много емоция.
Две думи и за скалата – Соколиците всъщност са пет скални върха с еднаква надморска височина – 1 700 м. Нещо, което се случва изключително рядко в природата. Намират се между Смолян и Пампорово, като само една от тях е достъпна за масови посещения. Останалите четири са диви и почти непристъпни.
Какво мечтаете да снимате (в България)?
Без колебание – от животинските видове искам да снимам алпийски козирог. Той е изключително същество, водещо потаен начин на живот. Според 97% от учените в България този вид вече е изчезнал, след като преди 40 години били внесени козирози от Швейцария. Има обаче едни 3%, които смятат, че шансът няколко екземпляра да са оцелели и да обитават малка територия в Рила, е значителен. Аз съм от тези 3% оптимисти, надяващи се да го срещнат един ден.
Ето и снимки на Александър Караджов:
Още снимки на Александър Караджов може да видите в сайта му – www.alexanderkaradzhov.blogspot.com и www.forgottenbulgaria.com. Може да го следите и във Фейсбук – https://web.facebook.com/AlexKaradzhov.
